''До началото на миналия век всяка Бъдни вечер след полунощ църквата в крепостта, придобивайки предишният си вид, се осветявала блестящо от мистериозни светлини. Камбаната последователно биела, чувало се хармонично пеене на псалти от храмаи по цялата околност миришело на тамян. Някой си станимаклия, слизайки от манастира Петрицос, за да избегне снежната буря, която го заварила по пътя се скрил под крепостта, съвсем случайно станал свидетел на всичко, за което се говори. Изненадан от това, което ставало, приближил се до черквата и я видял с цялото си величие, пълна с благочестиви християни, облечени с дрехи от други времена и чул църковната служба, която била изпълнена от един свещеник, както и един псалт. Когато обикаляли Кръста(Светая Светих), чул свещеника да споменава императора и цялата дворцова свита, патриарха и генерал Вриенос с цялото му семейство. След преминаването на кръста литургията била изпълнена много бързо и след като свещеника прочел всички молитвии рекъл ''Амин'', моментално всичко изчезнало и черквата се върнала в предишното си състояние. Тази била последната служба на свещеника Антимос, изпълнявайки наложеното му от Бога посмъртно наказание, за да изкупи греха. Защото когато преди 500 години бил поканен от генерал Вриенос от Станимака далужи на Рождество Христово в крепостната черква, където щели да присъстват всички началници на Родопските крепости, той съкратил службата, за даможе по-бързо да седне на богато устроената от генерала трапеза и след като се наял до насита, умрял от разрив на сърцето, без да има време да се разкае за стореното. И така, след като душата му се изкачила до небесат, Всевишният го наказал, заповядвайки му 5000 години поред в същата черква и във същото време да изпълнява нормално и както трябва светата Рождествена служба, в присъствието на всички онези, които са сторили същият грях по време на службата''...

Легендата "Рождествени видения''. Публикувана е през 1899г. в излизащия тогава в Пловдив гръцки вестник ''Идисис то Ему'' (Новини от Хемус)от Ганка Маринова цитирайки книгата на гръцкия проф. К. М. Апостолидис ''Кратка история на Станимака от древност до наши дни'', издадена през 1929г., на гръцки език в Атина.

.."На другия ден войската преминаваше през една гориста и пълна с пропасти долина.Едва я беше преминала и стигна до стръмни и труднопроходими места /прохода Траянови врата/гдето мизите нападнаха ромеитеи като унищожиха голям брой войници взеха царската платка със съкровището и разграбиха целия обоз на войската.Там бях и аз разказвачът на това бедствие който имах нещастието да придружавам императора в службата си на дякон.Тогава малко остана да се подхлъзнат стъпките ми и да стана жертва на скитския меч ако божието провидение не беше ме избавило от опасността като ми внуши да препусна коня си и бързо да премина стръмните склонове преди да бъдат завзети от неприятеля и набързо да стигна върха на планината.Оцелялата войска едва се измъкна от преследването на мизите в непроходимите планини и като загуби почти цялата конница и обоза който караше със себе си се завърна в ромейските предели "....Леон Дякон за погрома над византийската армия предвождана лично от император Василий II /бъдещият Българоубиец/ в прохода Траянови врата при завръщането и от неуспешната обсада на София през 986 год.Битката в която ромеите търпят страхотна катастрофа от българите предвождани от Самуил и брат му Аарон се е разиграла в околностите н

Старата Ловешка крепост е издигната на плоска, висока и стръмна скала. За тази скала Евлия Челеби пише, че има форма на бадем. Византийският император Лрофигенет споменава, че по времето на император Юстиниан Велики (VI в.) Мелта/ Ловеч/ е четвъртата по значение крепост в цяла Мизия.
За пръв път с името Ловеч градът се споменава през 1059 г. във връзка с похода на византийския император Исак I Комнин срещу печенегите. В средата на XII в. За него говори и арабския пътешественик Ал Идриси
През 1188 г., след тримесечна обсада, византийският император Исак II Ангел признава под стените на крепостта независимостЌта на областите, обхванати от въстанието, предвождано от братята Асен и Петър, а с това и началото на Втората българска държава.
Разцветът на Ловеч е по време на Второто българско царство. През 1331 г. владетелят на Ловеч деспот Иван Александър става цар на България. С четиридесетгодишното му управление се свързва най-големият политически и културен разцвет на страната през това столетие.
През XIII в. и особено през XIV в. Ловеч е един от най - големите градове - крепости в северна България и достига завидно икономическо положение
Ловешката крепост е една от най-късно падналите под турско управление - едва през 1446 г., но и тогава запазва значителни права - да не се заселват турци на територията на града, да не се вземат деца за еничарския корпус, запазва си и правото за вземане на мито върху стоките, преминаващи през града.