Крепостта се намира източно от гр. Кърджали над с.Широко поле. Тя е една от най-големите и високи крепости в Родопите със защитена площ над 50дка. Външната крепостна стена е изградена от ломени камъни споени с бял хоросан и следва очертанията на скалния венец. На места е запазена до височина 7.8м., входът е от Запад, охраняван е от две правоъгълни кули. Цитаделата заема най-високата източна част на масива. По трасето на стената са изградени плътни бастиони, два от които фланкират входа. При изграждането на крепостта е обърнато особено внимание на водохранилищата и складовете за храни, някои от които са проучени по археологически път. В крепостта е бил разположен военен гарнизон, а в нея населението от селищата в равнината е намерило убежище по време на военни действия. Моняк е свързан и с похода на кръстоносците през 1206г. във вътрешността на Родопите. Техният хронист и маршал Жофруа Вилардуен разказва, че в красивата и плодородна долина р.Арт (Арда), в подножието на мощният замък Моняк рицарите разбират за гибелта на своя император Бодуен Фландърски. Тук се провежда Баронския съвет, който избира Хенрих за император на Латинската империя.

В местността Кая башъ, е един от най-величествените мегалитни паметници по българските земи. За неговата точна датировка още се спори, тъй като се откриват материали от различни епохи. Подобно на Перперикон, проблемите около Татул ще получат прояснение едва след провеждането на сериозни археологически проучвания.

Комплексът се състои от древно езическо светилище и средновековна крепост. Централното и най-високо място на скалния връх, заема гроб с оринтация изток-запад, всечен в масивна канара, издялана като пресечена пирамида. На южната страна на величествената скала е издълбан друг подобен гроб, разположен в полусферична ниша. Нишата е покрита с арковиден издялан в камъка свод. Към двата гроба води изсечено в скалите тържествено стълбище, състоящо се от осем стъпала. По съседните канари са оформени култови площадки, стъпала към тях, ниши, системи от улеи и басейни за събиране на някаква течност.

Още на времето Иван Венедиков изказава хипотезата, че става дума за светилище на самия Орфей. Разбира се, на сегашния етап от изследванията, това не може да се докаже. Факт е обаче, че описаното място е само част от много по-голям култов комплекс, който трябва да бъде проучен. На север от него има други скални масиви с вдълбани в тях трапецовидни ниши и скални гробници. В околните ниви са откривани гробове и каменна пластика от различни епохи, антични и средновековни надписи.
Съвсем сигурно е, че подобно на Перперикон, на Татул се наблюдава пълна приемственост между езическите култове и християнството. Още в ранновизантийската епоха (IV-VII в.) в скалите е построена яка крепост. По-късно тя е разширявана и преустройвана многократно. Сега със сигурност личи една четириъгълна кула, чиито подземен етаж е служел за водохранилище. Друго водохранилище е издълбано изцяло в скалите и се намира на 5 м. от кулата. То има крушовидна форма и отвътре е обмазано с дебел пласт хоросан.

През средновековието вероятно е имало и църква, сега разрушена напълно. Открити са две колони и два каменни капитела с изобразени релефно кръстове. Самото средновековно селище се е намирало в полето под крепостта и под съвременното село, близо до реката. Там при стопански работи са откривани фрагменти от средновековна керамика и стъклени накити. Фиксирани са и няколко некропола от това време, чиито гробове са оформени по познатия начин с каменни плочи. Явно, че местността около Татул се е смятала за свещена от дълбока древност до днес. Бъдещите проучвания ще установят дали действително там се е намирал храм на прочутия тракийски певец и герой, Орфей.

Крепостта е една от големите в региона.Стената следва основата на скалата и някъде прави причудливи чупки.Според достъпността на мястото е с различна дебелина - от 1.80 до на места към 3.00 метра.От север където и сега е подхода към руините има останки от две кули едната правоъгълна и друга подковообразна доста добре запазени и подомагали отбраната на това явно най - уязвимо от фортификационна гледна точка място.От западната страна стената си стои по цялото си протежение на височина от около 3 метра но е изцяло скрита сред дърветата и може би това я е запазило да не рухне с времето.От източната страна стената е лесно проследима но над земята има останки на височина от около 40 см до 2 метра на едно място :( Предполагам защото там основата на стената лежи направо за скалата и това е повлияло за разрушаването и с времето.На най - високото място в крепостта са останките от голяма трикорабна църква и една долепена до нея правоъгълна сграда с предполагаеми жилищни и отбранителни функции - т.н. ДОНЖОН. В най - южната точка на крепостта стена липсва поради отвесните скали с височина към 80 метра които я правят недостъпна.С вода се е захранвала от Арда посредством водопровод .В южния склон в подножието му има пещера може би вододайна в миналото защото на стари схеми пещерата е била отбранявана от крепостенн зид малко под нея преграждащ и този макар и малко вероятен подстъп за нападение .