В резултат на ледниковия период през Плейстоцена са образувани днешните алпийски форми на Рила с назъбени върхове, циркуси, дълбоки долини и обширни морени. Езерата на Рила са най-забележителното завещание от ледниковия период, като почти 190 от тях са разпръснати из планината, а Леденото езеро (2709 м), в северната част на връх Мусала е сред най-високите ледникови езера на Балканския полуостров (второ след Горното Полежанско езеро в Пирин).

Маричините езера се намират в Източна Рила, в дълбок циркус между върховете Маришки връх, Близнаците и Манчо. По-голямо е Горното езеро, с площ 2,2 ха и дълбочина 11 м. Долното езеро е с площ 1,1 ха и е дълбоко 5 м. От тях извира река Марица. Районът е обявен за резерват през 1951 г.
На снимката върховете са в облаци, но иначе от ляво на дясно са: вр. Манчо (2771м.н.в.), Маришки връх (2765 м.н.в.), Голям близнак (2779 м.н.в.), Малък близнак (2777 м.н.в.) в преден план в дясно.
Снимката е правена от връх Мусала в облачно време.

Мусала е най-високият връх в България и Балкански полуостров с височина 2925 m, измерено от равнището на пристанище Варна. На върха има метеорологична станция на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН.
Изграден е от палеозойски гранит, прорязан с гранитпорфирни жили. Средна годишна температура -2.9оС. Средно 254 дни от годината на Мусала има сняг. Преобладават северозападни ветрове. Планинско-ливадни почви. Покрит е главно с алпийска растителност а в южната част на масива му има хубави планински пасища (чалове).
Най-лесният път за изкачване е с кабинков лифт, който води до местността Ястребец на височина 2 369 м. Оттам до хижа Мусала (2389 м) се стига пеша за около 45 мин, а до върха — още близо два часа. По маршрута от х."Мусала" към върха, на около 200 м под него се намира заслон "Леденото езеро" (на вис. 2700 метра) Заслонът се намира до едноименното езеро. Върхът е част от Стоте национални туристически обекта а печата е в метеорологичната станция. При ясно време не се вижда Бяло море, това е легенда. Планините в Южна България и Северна Гърция пречат на пряката видимост, а и сферичната форма на Земята прави невъзможно наблюдаването на толкова отдалечени обекти.
На снимката най-левия връх е Иречек (2852м.) посредата е връх Мусала (2925м) а в дясно е връх Алеко (2713м.).