Природният феномен Каменните гъби (известен още като Скални гъби) се намира на около 1 км северно от село Бели пласт, до самия път между Хасково и Кърджали. Местните го наричат Мантаркая.
Скалните гъби са изваяни в риолитови вулкански туфи и достигат до 2,5-3 метра. Розовият цвят се дължи на минерала клоиноптилолит, а сините и черните петна са от манганови конкреции. Зеленикава багра идва от минерала селадонит.

Дяволския мост е средновековен мост на река Арда, намиращ се в живописен пролом на около 10 километра северозападно от град Ардино в Родопите.
Мостът е построен през 1515-1518 година от строителя уста Димитър от село (днес град) Неделино върху останки от римски мост по древен път, свързващ Беломорието с Горнотракийската низина през прохода Маказа.
Мостът е разположен на 420 метра надморска височина, ограден от двете страни от стръмни склонове, достигащи до 800 метра надморска височина. Дължината му е 56 метра, широчината — 3,5 м, трисводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за отчитане на водата. Височината на централния свод е 11-12 метра, а по ръба е запазен каменен парапет с височина 12 см.

Чудните мостове или Скалните мостове са скален феномен разположен в карстовата долина на река Еркюприя в Западни Родопи на 1450 м надморска височина, в подножието на връх Голям Персенк. Мостовете са се образували вследствие ерозионната дейност на пълноводната в миналото река, която е преобразувала пукнатините в мраморите в дълбока водна пещера, чийто таван с течение на времето изтънява на места и се срутва. Отломките от срутването са били отнесени от водите на реката, в резултат на което са останали двата мраморни моста. Големият е широк около 15 м в по-широките части, дълъг почти 100 м. Състои се от три арки, като най-голямата е с височина 45 и ширина 40 м. Малкият мост е на 200 м от големия по течението на реката - непроходим, дълъг 60 м, с обща височина 50 м, а само на арката - 30 м. След него има и съвсем малък трети мост, който представлява понорна пещера, в която водите на Еркюприя изчезват, за да се появят пак на повърхността след 3 км.

След Кримската война (1853 - 1856 г.) Варна се утвърдила като най-важно пристанище по западния бряг на Черно море. Новата железопътна линия Варна - Русе допълнително допринесла за търговския облик на града. Налагало се създаването на условия, облекчаващи навигацията във Варненския залив за целта са построени два фара - на нос Варна и на нос Галата. По това време югоизточната граница на Варненската крепост, на Кале бую, почти съвпадала с извивката на днешния булевард "Приморски" при открития басейн. Отвъд стената бил стръмния скалист бряг на морето. Там именно, на Варна бурун (нос Варна) е бил може би първия варненски морски фар. Излъчвал червена светлина оптикът му е от седма степен в една постоянна червена светлина, поставен върху един железен стълб на височина 15 метра над морето. Фарът се вижда на разстояние шест мили от хоризонта. През 1901 г. при земетресение фарът се е пропукал и се е наложило да се построи нов. Няколко години по-късно, при строежа на новото пристанище и вълнолома фарът вече бил на неподходящо място и бил съборен. При строежа на новото варненско пристанище в началото на века били построени още три фара - един на края на приморския вълнолом, един на края на южния вълнолом и още един на приморския вълнолом, срещу този на южния. Последните два фара маркирали входа на пристанището. Преди няколко години фарът на края на приморския вълнолом беше заменен с нов. Сега той може да се види в двора на Военноморския музей.

Ботев е най-високият връх в Стара планина с надморска височина 2376 м. На връх Ботев е изградена метеорологична станция и телевизионна кула , която покрива с телевизионен и радио сигнал над 65% от територията на България. Най-краткият и най-интересн маршрут за изкачване на върха е през южното било на планината от хижа Рай . Преходът отнема около 2,5-3 часа, минава се по така наречената Тарзанова пътека.