„Фреш Спийд” – Варна е спортен клуб за водомоторен и автомобилен спорт. Екипът е млад и амбциозен, а пилотите са носители на много републикански и международни отличия. Към клуба се присъединяват и все повече нови членове, почитатели на високите скорости и адреналина.
Спортен­ клуб „ФРЕШ СПИЙД” е с традиционно силно представяне в републиканския шампионат и националните турнири по водомоторни спортове.
През октомври 2006г. клуба организира турнир в град Варна в чест на съотборника си Йордан Йорданов (световен шампион по водомоторен спорт F500, през 1990г., и няколкократен носител на европейски титли, загинал през 1999г. на Световното първенство в Чехия). На това състезание, през октомври 2006 година участваха над 40 състезатели от страната. Надпреварата се проведе на Варненското езеро.

Клубът разполага със седем спортни лодки, като една от тях е участвала на световно първенство.
През месец септември 2007г. отново се провежда шоу - демонстрация в град Варна, съвместно с клубове от градовете Русе, Балчик и Кърджали.

„Фреш Спийд” – Варна е спортен клуб за водомоторен и автомобилен спорт. Екипът е млад и амбциозен, а пилотите са носители на много републикански и международни отличия. Към клуба се присъединяват и все повече нови членове, почитатели на високите скорости и адреналина.
Спортен­ клуб „ФРЕШ СПИЙД” е с традиционно силно представяне в републиканския шампионат и националните турнири по водомоторни спортове.
През октомври 2006г. клуба организира турнир в град Варна в чест на съотборника си Йордан Йорданов (световен шампион по водомоторен спорт F500, през 1990г., и няколкократен носител на европейски титли, загинал през 1999г. на Световното първенство в Чехия). На това състезание, през октомври 2006 година участваха над 40 състезатели от страната. Надпреварата се проведе на Варненското езеро.

Клубът разполага със седем спортни лодки, като една от тях е участвала на световно първенство.
През месец септември 2007г. отново се провежда шоу - демонстрация в град Варна, съвместно с клубове от градовете Русе, Балчик и Кърджали.

Разположен на 14 км. Югозападно от Троян, под Троянския проход на 1320 м.н.в,В една от най-красивите части на Национален парк Централен Балкан. Името на местността идва от турски език и означава „стража”, „стражница”, тъй като най-вероятно там се е извисявала турска стражева кула.Тук през лютата зима на 1878 г. руски военен отряд и български опълченци щурмуват и превземат яростно пазения от турските орди проход. Много руски войници завинаги остават тук, затова в знак на благодарност е издигнат паметник - арка, от който се разкрива уникална гледка към Троян, Средна гора, Родопите и Рила.Съвсем близо до Беклемето се намира и местността Хайдушко сборище, една огромна зелена поляна, от която се разкрива невероятна гледка към Балкана.От Беклемето тръгват доста пешеходни маршрути, като едни от най-атрактивните са до резервата Козя стена, връх Вежен и хижа Хайдушка песен.

„Фреш Спийд” – Варна е спортен клуб за водомоторен и автомобилен спорт. Екипът е млад и амбциозен, а пилотите са носители на много републикански и международни отличия. Към клуба се присъединяват и все повече нови членове, почитатели на високите скорости и адреналина.
Спортен клуб „ФРЕШ СПИЙД” е с традиционно силно представяне в републиканския шампионат и националните турнири по водомоторни спортове.
През октомври 2006г. клуба организира турнир в град Варна в чест на съотборника си Йордан Йорданов (световен шампион по водомоторен спорт F500, през 1990г., и няколкократен носител на европейски титли, загинал през 1999г. на Световното първенство в Чехия). На това състезание, през октомври 2006 година участваха над 40 състезатели от страната. Надпреварата се проведе на Варненското езеро.

Клубът разполага със седем спортни лодки, като една от тях е участвала на световно първенство.
През месец септември 2007г. отново се провежда шоу - демонстрация в град Варна, съвместно с клубове от градовете Русе, Балчик и Кърджали.

Храм-паметникът „Рождество Христово“, известен като Шипченски манастир, е строен край град Шипка от 1885 до 1902г. Този храм както и паметника Шипка, е посветен на руските, украинските и българските войници, загинали в годините 1877-78 г. по време на Освободителните войни.
Позлатата на куполите на храма и многоцветната украса греят на фона на планината. На главния вход се издига камбанария с височина 53 м. В самия храм върху 34 мраморни плочи по стените са изписани руските полкове и българските опълченци. В криптата на храма в 17 каменни саркофага са положени тленните останки на загиналите.Огромните камбани, най-голямата от които тежи 12 тона, са отлети от събраните в района гилзи. Откриването и освещаването на храма съвпада с 25 годишнината от Шипченските боеве - 27 септември 1902 .
През 1970 година храм-паметникът е обявен за исторически паметник на културата и включев в 100-те туристически обекта на България.

Райското пръскало е най-високият водопад на Балканския полуостров. Разположен в Стара планина под връх Ботев,в природния резерват Джендема,национален парк „Централен Балкан“. Събира води от снежните преспи, разположени под върха, има височина 124,5 метра. Водопадът дава началото на приток на Бяла река, чийто водосбор влиза в резерват Джендема. В подножието на водопада се намира хижа Рай - изходен пункт за посещението му. Местността и природата са впечатляващи, а скалите привличат много любители на скалното катерене. И независимо от това, че е посещаван от многобройни туристи, водопадът и местността са запазили непокътнатия си и чист облик.

Първоначалнд манастирът се е намирал на 2 км. северно от сегашния в местността Малкия Св. Архангел. През 14 век Дряновският манастир е бил едно от главните средища на исихазма и е давал подслон на множество монаси. В началото на на 15-ти век манастирът бива разрушен от османските нашественици. В последствие е бил възобновен на ново място, в местността, известна днес под името Голям Св. Архангел, но участта и на тази обител е същата. В сегашният си вид Дряновския манастир е изграден към края на 17-ти век. Съборната църква е била еднокорабна и полувкопана в земята и се намирала непосредствено до днешната, а освен нея имало и втори храм. Обновяването е започнало по времето на игумен Рафаил през 40-те години на 19-ти в. Издигнати са жилищните постройки откъм реката, а в 1845 г. е завършен и новия храм.
Дряновските монаси активно са участвали в революционните борби за освобождение от турско иго. В Дряновският манастир се намирала една от главните квартири на БЦРК в Търново и в него убежище често са пнамирали Васил Иванов Кунчев-Левски, отец Матей Преображенски-Миткалото, Георги Измирлиев и други революционери. В манастира бил създаден революционен комитет. По време на Априлското въстание от 1876 г тук идват и се укрепват 200 четници от Търновски, ръководени от Цанко Дюстабанов, поп Харитон, Бачо Киро, Петър Пармаков. Знаменосец на четата бил Димитър Русчуклийчето. На 30 април въстаниците били обкръжени от редовна турска войска, башибозуци и черкезки орди. След тежки седемдневни боеве от Шумен пристигнал Фазлъ паша с модерни германски оръдия. Над 8 хиляди турци щурмували защитниците на манастира. Той бил опожарен и разрушен.На 8 май, когато необичайно за времето си паднал сняг, разрушеният манастир бил превзет от турците. Над 70 души били били убити на място. Изгоряла и старата манастирска библиотека. Загинали водачите на четниците. Бачо Киро бил обесен в Търново. Дряновският манастир отново бива опожарен, като сравнително непокътната остава единствено църквата. Последното засега основно възстановяване е извършено скоро след Освобождението. Построени са ново крило към комплекса и паметник-музей. През 1925-та г. е издигната и камбанарията.