Село Маточина се намира на около 10 км източно от с. Сладун и на около 40 км изток-североизточно от Свиленград, на десния бряг на р. Тунджа, съвсем близо до българо-турската граница. В северния му край се издига стръмен хълм достъпен само откъм селото. Тук е имало преградна стена, от която сега са останали само следи. Според някои изследователи, в по - ранни векове на това място се е издигала известната крепост Букелон, споменавана по повод на битката при Адрианопол между римляни и готи на 19.08.378 г., при която римляните са разгромени, а император Валент загива в битката. По-късно, крепостта е възстановявана и отново използвана през вековете. Днес от крепостта над селото е останала само цитаделата (вътрешната крепост), чиито стени се издигат до 18 м над земята. Цитаделата има форма на кръст, като късата (горна) част на кръста е ориентирана на изток, а дългата (долна) на запад. Най-запазената част е защитната кула (донжон) и част от двойната укрепителна стена около входа. Кулата е била издигната на три големи етажа. Последният етаж с полуцилиндрична форма е служил като малък параклис, в който се черкували обсадените защитници на крепостта. Бойниците са разположени от всички страни, а до тях се е стигало посредством дървени стълби. От външната стена са останали незначителни следи. Начинът на градеж и един монограм, изработен от тухли над входната врата на кулата, показват сградите, чиито останки могат да бъдат видяни днес са били издигнати около ХІІІ в. Строителната техника е чрез редуване на тухлени и каменни пояси. Крепостта Букелон е била най-близката охрана на Одрин от север. В страни от входната врата е вграден кръстов тухлен монограм на владетеля й от XIV в. Буквените знаци сочат името Михаил. Известно е, че към 1328 г. българският цар Михаил, воювайки срещу Андроник III, достига чак до Димотика.
Местността се свързва с още една епична битка от времето на Втората Българска Държава. Тук през 1205г, войската на цар Калоян разбива армията на Рицарите Кръстоносци от и пленява император Балдуин.
Крепостта е превзета и разрушена от Хан Крум и името и фигурира на триумфална колона от столицата Плиска. Пробива си път легендата че след победата на българската войска при Адрианопол която също се е състояла в околностите на крепостта, плененият в сражението фламандски граф и латински император Бодуен де Фландр прекарва тук нощта след битката преди да бъде отведен в столицата Търново.
През 1664 г. тук ловува султан Мохамед IV, от чийто дневник научаваме, че крепостта и селото под нея се наричат вече Фикла.

В момента цялото село е изкупено от един човек, който финансира издигането на замъка, а след това и на крепостта. Идеята е да ги направи туристическа атракция, като се бори да открие там КПП. Крепостта и селото се намират в 2 километровата буферна военна зона между България и Турция, но достъпът вече е свободен. Наблизо се намира и скална църква, построена по всяка вероятност от богомили.