-
0снимки
-
0гласове
-
0влияние
-
0любими
-
0следвания
За мен
- Липсва информация
За контакти
- Имейл адрес: mfuchedjieva@abv.bg
Оборудване
Фотоапарати:
- Няма добавени
Обективи:
- Няма добавени
Потребителя няма добавени албуми.
Потребителя няма добавени любими снимки.
Коментари оставени към Автора
Заглавие | Коментар | Автор |
---|---|---|
Снимка без име / | ||
(4) Alatriste:
(5) meto: (6) BoDim: (7) 50PANCHO: :) |
||
Снимка без име / | ||
Харесва ми!
|
||
Снимка без име / | ||
Харесва ми!
|
||
Снимка без име / | ||
Харесва ми!
:)) |
||
Инеада / | ||
Харесва ми!
|
||
Инеада / | ||
Хубав кадър!
|
||
Снимка без име / | ||
Харесва ми!
|
||
Букелон / | ||
(10) mishona:
|
||
Дяволският мост / | ||
(5) vladyh:
|
||
Снимка без име / | ||
(1) Staykov:
(2) Artur: Благодаря ви! :) |
Последователи:
0 души следват Мария Фучеджиева
Потребителя няма последователи.
Коментари оставени от Автора
Останки от стените на ПерпериконПерперикон се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния гр. Кърджали. Площта му е около 12 кв.км. Разкопките там започват през 2000 г. и продължават, разкривайки голям скален град, чийто разцвет е през римската епоха, макар историята му да започва няколко хилядолетия по-рано.
Още от края на XIX в. Константин Иречек съобщава за средновековната крепост Хиперперакион (Перперикон), макар лично да не е посещавал местността. Интересен момент в неговото описание е фактът, че сред преобладаващите турски топоними единственият оцелял е хидронимът Перперек-дере, името на реката, оформила красивата долина, над която се издига Перперикон.
Мощното развитие на култовите съоръжения на хълма през къснобронзовата и ранножелязната епоха създават от Пеперикон едно грандиозно светилище. Именно великолепните находки дават възможност да се изкаже хипотезата, че точно на Перперикон се е намирало търсеното от цяло столетие прочуто в античността прорицалище на бог Дионис. Върху специален олтар се извършвал винено-огнен обред и според височината на пламъците се съдело за силата на предсказанието.
Гробницата на владетелитеЕдно от главните сведения, визиращо родопското светилище на Дионис е на римския историк Светоний Транквил. В съчинението си „Животът на дванадесетте цезари“ той описва прорицанието, дадено на бащата на първия римски император Октавиан Август, че синът му ще бъде господар на целия свят, като знамението за това били високо лумнали пламъци при принасянето на жертва върху олтара. При „описанието на похода на Ксеркс срещу елините през 480 г. Пр.Хр. Херодот също споменава за прорицалището на Дионис“", което „...се намирало на висок връх в планината. С прорицанията в светилището се занимавали бесите; жрица давала предсказания точно както в Делфийския оракул, няма нищо различно.“.
През 2006 екип на „По света и у нас“ открива очевидци, които твърдят, че гробниците са били ограбени през 80-те години на 20 век.