Габровски Соколски манастир "Успение Богородично"
Соколски манастир - местоположениеСоколският манастир “Успение Богородично” се намира на15км югоизточно от Габрово в местността Соколова пещера. Местоположението му, както и неговият създател и първи игумен, Архимандрит Йосиф Соколски, дават името на манастира.
Манастирът е основан през 1833 г. от Архимандрит Йосиф, известен по-късно в борбата за църковна автономия като униатски архиепископ Йосиф Соколски*. Той дошъл тук от Троянския манастир заедно с йеромонах Агапий през 1833 година. До входа на близката пещера построили малка дървена църквица, а следващата година я съборили и на същото място, със средства и помощ на селяните от близките села Етъра и Нова махала, изградили днешният голям храм.
Представлява красива еднокорабна, едноапсидна, еднокуполна сграда с две конхи и открит притвор - забележителен паметник на българската възрожденска архитектура. През 1862 поп Павел Зограф и синът му Никола от с. Шипка, Казанлъшко украсяват със стенописи наосът на църквата и обширната й нартика. Изографисването продължило през 1935 г., а през 1836 г. в манастира е открито килийно училище, а по-късно се превръща в образователен център, където учителствува Неофит Бозвели.

Соколовският манастир взема активно участие и в националноосвободителните борби. На 31 юли 1856 г. в него се установява четата на Капитан дядо Никола, с намерение да го превърне в център на въстанието, а по време на Априлското въстание, на 1 май 1876 г., тук е сформирана четата на воеводата Цанко Дюстабанов. Васил Левски също е намерил подслон тук. По време на Руско-турската война манастирът е бил превърнат във военна болница. Малка музейна експозиция пази реликви от борбата за освобождение.
В параклиса на манастира са запазени иконите на Св. Богородица и Иисус Христос, рисувани от Захарий Зограф (1810-1853).
В средата на просторния манастирски двор, потънал в цветя и зеленина, ден и нощ ромоли уникална белокаменна чешма с осем чучура със соколи, за която се предполага че е построена през 1865 г. от майстор Колю Фичето.
Понастоящем манастирът е постоянно действащ и представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. Унищожените при пожари през 1918 г., 1924 г. и 1938 г. части на манастира са възстановени през периода 1980-1982 година. Манастирът е обявен за паметник на културата.

Манастирът е живописно рaзположен по горното течение на река Янтра, високо сред северните склонове на Стара планина - на 4 километра южно от етнографското селище Етъра и на 12 километра югоизточно от Габрово. До манастира има автобусен транспорт, а от Етъра може да се достигне по маркираните пътеки за по-малко от два часа.

Храм-паметникът „Рождество Христово“, известен като Шипченски манастир, е строен край град Шипка от 1885 до 1902г. Този храм както и паметника Шипка, е посветен на руските, украинските и българските войници, загинали в годините 1877-78 г. по време на Освободителните войни.
Позлатата на куполите на храма и многоцветната украса греят на фона на планината. На главния вход се издига камбанария с височина 53 м. В самия храм върху 34 мраморни плочи по стените са изписани руските полкове и българските опълченци. В криптата на храма в 17 каменни саркофага са положени тленните останки на загиналите.Огромните камбани, най-голямата от които тежи 12 тона, са отлети от събраните в района гилзи. Откриването и освещаването на храма съвпада с 25 годишнината от Шипченските боеве - 27 септември 1902 .
През 1970 година храм-паметникът е обявен за исторически паметник на културата и включев в 100-те туристически обекта на България.

Първоначално манастирът се е намирал на 2 км. северно от сегашния в местността Малкия Св. Архангел. През 14 век Дряновският манастир е бил едно от главните средища на исихазма и е давал подслон на множество монаси. В началото на на 15-ти век манастирът бива разрушен от османските нашественици. В последствие е бил възобновен на ново място, в местността, известна днес под името Голям Св. Архангел, но участта и на тази обител е същата. В сегашният си вид Дряновския манастир е изграден към края на 17-ти век. Съборната църква е била еднокорабна и полувкопана в земята и се намирала непосредствено до днешната, а освен нея имало и втори храм. Обновяването е започнало по времето на игумен Рафаил през 40-те години на 19-ти в. Издигнати са жилищните постройки откъм реката, а в 1845 г. е завършен и новия храм.
Дряновските монаси активно са участвали в революционните борби за освобождение от турско иго. В Дряновският манастир се намирала една от главните квартири на БЦРК в Търново и в него убежище често са намирали Васил Иванов Кунчев-Левски, отец Матей Преображенски-Миткалото, Георги Измирлиев и други революционери. В манастира бил създаден революционен комитет. По време на Априлското въстание от 1876 г тук идват и се укрепват 200 четници от Търновски, ръководени от Цанко Дюстабанов, поп Харитон, Бачо Киро, Петър Пармаков. Знаменосец на четата бил Димитър Русчуклийчето. На 30 април въстаниците били обкръжени от редовна турска войска, башибозуци и черкезки орди. След тежки седемдневни боеве от Шумен пристигнал Фазлъ паша с модерни германски оръдия. Над 8 хиляди турци щурмували защитниците на манастира. Той бил опожарен и разрушен.На 8 май, когато необичайно за времето си паднал сняг, разрушеният манастир бил превзет от турците. Над 70 души били били убити на място. Изгоряла и старата манастирска библиотека. Загинали водачите на четниците. Бачо Киро бил обесен в Търново. Дряновският манастир отново бива опожарен, като сравнително непокътната остава единствено църквата. Последното засега основно възстановяване е извършено скоро след Освобождението. Построени са ново крило към комплекса и паметник-музей. През 1925-та г. е издигната и камбанарията.

Мальовица е името на връх в северозападната част на планина Рила. Върхът е висок 2729 м. По труднодостъпните северни и източни склонове на връх Мальовица се намират едни от най-посещаваните от алпинисти скални стени в България. Северно от върха, в билната заравненост Мальово поле се намират трите красиви Мальовишки езера. Югоизточно от Мальовица, в дълбок циркус са разположени двете Еленски езера. Районът около върха заедно с курорт Мальовица е един от най-посещаваните от туристи райони в Рила. Тази част от планината предлага и чудесни условия за ски и сноуборд свободен стил с множество разнообразни маршрути за екстремни спускания.

Преображенски манастир
Преображенският манастир „Св. Преображение Господне“ - край Велико Търново е български ставропигиален манастир, разположен в Дервентския пролом на река Янтра на 7 км северно от Велико Търново.
В строежа на манастирския комплекс са взели участие някои от най-големите възрожденски майстори - Захари Зограф, който прави стенописите между 1849 и 1851 г., и Уста Колю Фичето.
Преображенският манастир е един от най-големите български манастири, а тъй като в изграждането на манастирския му комплекс са участвали и едни от най-известните ни възрожденски майстори - Захари Зограф и Уста Кольо Фичето, манастирът е също един от най-ценните.
Издигнат е в красива скалиста местност на брега на Янтра на седем километра от някогашната столица Велико Търново, близо до с. Самоводене. До него може да се отиде пеш за около 40 минути или с кола.
Някога манастирът е бил едно от най-важните културни и просветни средища времето на Второто българско царство, а днес е един от най-ценните паметници на архитектурата и изкуството в България.
Манастирът е изграден през XI век и първоначално бил метох на Ватопедския манастир в Света Гора. През 1360 година, по времето на цар Иван Александър, манастирът получил автономност. Легенди свързват Преображенския манастир с ктиторството на втората му жена Царица Теодора-Сара и на сина им цар Иван Шишман. Поради това манастирът е известен и като Сарин или Шишманов манастир.
След падането на България под турско робство манастирът е неколкократно опожаряван и плячкосван от турците, а в последствие е разрушен напълно. Векове след това, през 1825 г., манастирът е изграден отново от отец Зотик, с помощта и средствата на родолюбиви българи.
През 1832 година с ферман от султана е издействано възстановяването и построяването на нова църква. Строежът на църквата е завършен от Колю Фичето през 1834 гoдина. Тя е триапсидна, кръстовидна, еднокуполна възрожденска сграда със закрита нарктика.
Манастирът е възстановен изцяло през 1882 г., с участието на двамата колоси на Българското национално Възраждане - Уста Колю Фичето и Захари Зограф.
В продължение на три години (1849-1851) самоковският майстор-иконописец Захарий Зограф рисува стенописите и иконите в главната манастирска църква. На най-видно място, върху южната външна стена на олтарната абсида той изписва монументалните стенописи "Страшният съд" и "Колелото на живота", за да внуши на посетителите преходността на човешкото съществуване. Ценни са и фреските "Рождество Богородично", "Успение Богородично", "Тайната вечеря". Редом с образите на Св. св. Кирил и Методий майсторът е изписал и своя автопортрет. Цялата пищна външна украса днес е ценен паметник на живописното изкуство от Възрожденската епоха. Паметник на българското дърворезбено изкуство е и позлатеният иконостас.

Райковата къща - Трявна
Къщата музей е типчен представител на късновъзрожденската тревненска архитектура.
Строена е през 1846 г. от Уста Димитър Сюргев голяма, двукатно с лице към улицата, тя е символ на духа и самочувствието на тревненския възрожденец. Родна къща на първия български професор по химия Пенчо Николов Райков. В нея е уредена етнографска експозиция: "бит от 19 век и градски бит от началото на 20 век".