Музей “Тревненска иконописна школа” е разположен в “Царския параклис”, строен през 1943-44 г. с волята на царица Йоана като дар за града. Музеят съхранява единствената представителна колекция на тревненските иконописци от XVII век до края на XIX век. Над 160 оригинални икони представляват творчеството на шест прочути фамилии – иконописци. В музея са експонирани оригинален зографски инструментариум и указания за изискванията на православния канон.

Плаковският манастир "Свети Илия" е основан някъде по времето на цар Иван Асен II (1218-1241). След падането на България под османско иго манастирът е бил оплячкосан и разорен. От него останали да стърчат само руини.
Възстановяването му станало през 1450 г, когато е построена кулата - наблюдателница. От нея монасите следели за вражите неканени набези, за да укрият на потайно църковните светини.
Османските поробители ни за миг не оставили на мира тази свята обител. Много пъти са я нападали, ограбвали, опожарявали и разрушавали.
През вековете този манастир е бил важен просветен и книжовен център, поддържащ връзка с други такива от Влашко и Русия.
За съжаление много от книжовните паметници, църковни светини и други скъпоценности били задитнати от фанариотския игумен на манастира Йосиф.
Чести гости на манастирската обител са били Неофит Бозвели, Райно Попович, поп Стойко Владиславов (Софроний Врачански) и много други наши възрожденски духовници и деятели, като например Панайот Хитов; игуменът на Преображенския манастир - отец Зотик; Апостола на свободата Васил Левски, който често трябвало да излиа от манастира през подземния изход, водещ до магерницата чак зад южната стена на портата, а от там към гората...
Тук са се вземали важни и съдбоносни за България решения.
Плаковският манастир се превърнал в централно средище за подготовка на въоръжената акция, изестна в историята като "Велчова завера". Манастирът бил разграбен, опожарен и разрушен от османските поробители.
През 1865 г. уста Кольо Фичето изградил околните манастирски сгради, камбанарията и под нея каменната чешма.
Днешната църква представлява еднокорабна базилика с една абсиада и един купол и е с открита засводена нартика.
В манастирските летописни книги за Плаковския манастир "Свети Илия" е отбелязано, че винаги е бил обитаван от монаси - патриоти, всецяло отдадени на Бога и народа си и носещи в себе си частица от огнения дух на Св. Илия.

Къпиновският манастир "Свети Николай Чудотворец" е разположен на 18 км южно от Велико Търново, недалеч от село Къпиново. Манастирът датира от времето на Втората българска държава. По исторически документи манастирът е бил ограбен и опожарен от кърджалиите през 1789 година. По-късно през 1835 година манастирът е обновен, което се разбира от запазен надпис върху църквата. Манастирските сгради са съсредоточени главно в източната част. Това дъговидно импозантно двуетажно еркерно крило е построено през 1856 година със средствата на братя Харизанови от град Елена. Фасадата пред централния вход на тази солидна постройка е украсена със стенописи, сред които доминират фигурите на българските просветители Кирил и Методий. В същия корпус, на втория етаж, се намира и параклисът "Въведения Богородично" - помещение с висок купол на широк осмоъгълен барабан. Параклисът е украсен със стенописи през 1864 година, със средства на същите братя Харизанови. На западната стена на входа е нарисуван техният групов ктиторски портрет с модела на построените от тях сгради. В манастирския двор има кладенец. По жилищните сгради се забелязват интересни капители, резбени детайли и каменни релефи. Живописта в параклиса е дело на художника Алекси Атанасов, работил в Горноводенския манастир. Иконостасът в тази църква е нов и няма сериозни художествени достойнства. През ХІХ век в манастира е кипяла просветителска дейност.

Велики Преслав е втората българска столица (от 893 до 969 или 971 г.). През 971 г. е превзет и ограбен от византийците. През XI-XII в., в периода на византийското владичество след въстанието на Асен и Петър (1185-1187) е отново крепост.

Градът е възникнал през първата половина на IX век по време на управлението на хан Омуртаг като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон. Цар Симеон I премества столицата на Първото българско царство във Велики Преслав, разположен на 30 км от старата столица Плиска. Той го превръща в най-красивия на север от Стара планина и един от най-величествените градове на цяла Югоизточна Европа (епохата на “Златния век"). Тук са съхранени едни от най-значимите паметници на Плисковско-Преславската култура. Външният град (3,5 кв. км. площ) е бил обкръжен от белокаменни стени, вис. 10 м., шир. 3,25 м. Конструкциите на портите, кулите и стените са подобни на тези на Плиска. Във вътрешния град, също обкръжен със стена, се намира комплексът на царската резиденция: монументални каменни дворци като Големия дворец и Тронната палата с колони, а също богато украсената с мозайки, мрамор и керамични икони Кръгла църква (10 в.) и др. Градът е забележителен за това време с канализацията си и водоснабдяването. Велики хора на перото са работили в Преславската книжовна школа – Наум Охридски, Константин Преславски, Черноризец Храбър, Йоан Екзарх, Презвитер Козма.

Сред археологичните находки (разкопки от края на 19 в. и след това) се намират керамичната икона на Св. Теодор Стратилат, Преславското златно съкровище и керамичният иконостас от Дворцовия манастир, уникална колекция от оловни печати, ценна сбирка от епиграфски паметници.