Скалната църква при хасковското село Михалич е единствената в България с уникална трихонкална форма. Цялата е издълбана във варовикова скала. По план тя представлява същинска засводена трихонкална църква, сякаш е градена от обикновен строителен материал.

Вътрешното й пространство се възприема като кръстовидно-куполно. Конхите са с почти еднакви размери: двете странични са дълбоки по 4 метра и широки 3,60 метра, а източната е 4x4 м. Дясната страна на последната е разширена поради откъртване на скалата, заради което не може да се каже дали е станало още при оформянето на църквата. Това откъртване сега е запълнено със стеничка, изградена от ломени камъни. В дъното на източната конха /апсида/ е направен олтар - стена от плочести камъни, висока 0,80 м, широка в средата 0,85 м.

Стремежът на строителите скалната църква да наподобява градена стига дотам, че в средата й е издълбан централен купол с диаметър 5,5 м и височина от пода 6 м. Църквата има и други архитектурни елементи, характерни за градените постройки. С архитектурни похвати е постигната илюзия, че куполът е носен от клони. В ъгъла между източната и лявата конха е издълбан кръст с разширени навътре рамене, висок 0,30 см. Други изображения или стенописи по стените няма.

Подът е направен върху скалата, върху която има натрупан тънък слой /до 0,10 м/ пръст. Отвън около църквата, по повърхността, има незначителни фрагменти от ранносредновековна керамика, а в близката околност - следи от стари селища от различни епохи.

Скалната църква при Михалич се отличава от всички скални църкви у нас по своята сложна, трихонкална форма, която на балканския полуостров е застъпена само в градените сгради, познати още в античната епоха, и при църквите в ранно византийското строителство.

По стените й тече вода, за която се вярва, че помага при различни видове болести. Местните разказват, че от години наред църква има две змии-пазителки. Ако някой тръгне да влиза в църквата с лошо намерение — да краде пари или да търси злато — тогава двете змии се появяват на входа на църквата.