Жилището е с оригинален и сложен архитектурен план - състои се от пет помещения с различни размери и сложна комуникативна връзка. Тук археолозите са открили фибули, бронзова игла за коса с врязана геометрична украса и монета на император Тиберий Константин (578-582). Подът е бил от декоративни тухли, върху чиято лицева страна са нанесени различни орнаменти, пауни и други птици. Стените са били боядисани в червено. В цитаделата са открити още вкопана в земята правоъгълна щерна (водохранилище) със запазена височина от над 3 м., както и още шест други жилища. Проходите между жилищата са така направени, че да са перпендикулярно на посоката на вятъра. От останките на дъното на щернята са възстановени изцяло 19 фрагментирани глинени съда - гърнета, стомни и една плоскодънна амфора.
Животът на крепостта - низ от събития
Първият период от съществуването на крепостта (ІV-VІ в.) се отличава с процес на важни етнически промени в Източната Римска империя или на възникваща Византия. Тези векове са изпълнени с нашествия на готи, сармати, карпи, вандали, алани, бастарни, хуни и на много други племена.
В бурята на честите нашествия и на постоянно сменящите се заселници оцеляват предимно градските центрове по Черноморието и на юг от Стара планина. Етническият облик на жителите им е извънредно пъсътр - резултат от заселници с икономически интереси, от войски или просто преселници от Мала и Предна Азия, сливащи се с местното население, сред което и траки. По това време започва покръстването на траките и превеждането на свещените писания на техния език, което се смята за една от най-големите победи на християнската църква по това време.
Крепостта е имала богат стопански живот, твърдят археолозите. Големият брой открити глинени тежести за стан и прешлени за вретено, както и зъбите за дарак говорят за интензивно предачество и тъкачество. Освен керамичното производство, налице са данни за силно развито железарство, обработка на кост, ювелирно дърво. Жителите в онези времена са имали свой център за производство на оръжие - намерени са мечове, части от ризници, апликации към въоръжение, ножове, боздугани. Между въоръжението изпъкват апликираните със сребърни пластинки по цялата си лицева страна боздуган и стремена, принадлежали по всяка вероятност на военен ръководител.
Красен е бил не само военностратегически и административен център. Откритите монети от мед, бронз и сребро говорят за усърдна търговия. Това са емисии на Лициний І, Константин І, Юстиниян І, Тиберий Константин, Алекси І Комнин, Маниул І Комнин, Иван-Александър и Иван-Срацимир, холандски талери от ХVІ в.
Уникалните находки
Тук е открит уникален бронзов печат-пандатив от две шарнирно свързани помежду си части, с прецизна изработка - произведение на ювелирството. От двете външни страни са гравирани четирилистни розети. А от вътрешните в негатив са гравирани изображения. Едното е на св. Георги с надпис "о Агиос Георгиос", а на другата - монограм на името Рафаил, разположен в кръст. Печатът няма аналогия със сроден на себе си в нашата страна. Отнесен е към периода ХІІІ-ХІV в. Особеното е, че в средата на ХІV в. Пловдив вече е бил под турско робство, което навежда на мисълта, че крепостта е била носител на българщината и християнството.
В стотиците гробове на трите некропола е открито какво ли не - обеци, пръстени, гердани, стъклени и метални гривни, сърмени шапки и препаски, токи и коланни апликации и мн. др.
70 открития донесоха последните разкопки
70 нови предмета откриха археолозите по време на последните разкопки на крепостта "Красен". Най-новите проучванията започнаха през септември 2006 година. Разкопките се извършиха под ръководството на научнен сътрудник Валери Григоров и директорът на историческия музей в Панагюрище Георги Абдулов. През близо двумесечната си работа екипът работи върху разкриването и консервацията на мощната вътрешна крепостна стена, дебела 2,60 м, която е част от най-старото отбранително съоръжение. Двамата археолози целяха да изяснят точно по какъв начин е бил охраняван северният вход на крепостта.