Най-ранните сведения за крепостта са на Васил Чолаков в неговото “Описание на село Панагюрище”, публикувано в Цариград през 1866 г. За нея са писали още Константин Иречек в “Пътувания по България” и Павел Делирадев в “Принос към историческата география на Тракия” и др. В местността на 2 км. на изток от с. Бъта има две крепости - Голям и Малък Красен, както и Подградие - тераса, с наклон към коритото на р. Луда Яна. Регулярното проучване на обекта започва през 1976 г. Основната работа на екипа е насочена към цялостно разкриване на Голам Красен. Проучванията на Малък Красен са сондажни, а в Подградието са извършени разкопки със спасителен характер - сега там са обработваеми площи. Научно-популярно тези проучвания се представят пред широката панагюрска общественост за първи път.

Средновековният град Красен е бил не само военностратегически и административен център. Откритите монети от мед, бронз и сребро говорят за усърдна търговия. Това са емисии на Лициний І, Константин І, Юстиниян І, Тиберий Константин, Алекси І Комнин, Маниул І Комнин, Иван-Александър и Иван-Срацимир.Особено ценна находка е печатът на един от владетелите на крепостта. Той е от две шарнирно свързани помежду си части, с прецизна изработка - произведение на ювелирството. От двете външни страни са гравирани четирилистни розети. А от вътрешните в негатив са гравирани изображения. Едното е на св. Георги с надпис "о Агиос Георгиос", а на другата - монограм на името Рафаил, разположен в кръст. Печатът няма аналогия със сроден на себе си в нашата страна. Отнесен е към периода ХІІІ-ХІV в. Особеното е, че в средата на ХІV в. Пловдив вече е бил под турско управление, което навежда на мисълта, че крепостта е била носител на българщината и християнството.