Ивановският скален манастир се намира на 12км. южно от град Русе. Скалният манастир всъщност е напълно различен от другите запазени манастирски комплекси в България. За разлика от традиционния манастирски комплекс, който се състои от 1-2 църкви и монашеска част, Ивановският преставлява своеобразна мрежа от малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани в скалите на живописния каньон на река Русенски лом, на 32м. височина над водата. Тази обител е най-известната от групата на скалните манастири в Добружанския район заради красивите си и добре запазени стенописи.
Пещерите са били населвани от монаси в периода от 13-ти до 17-ти век (по-известни и запазени до днес са параклиса Господев дол и Затрупаната църква). Сякаш в стремежа си да се приближат колкото се може повече до Господ, монасите започнали да се заселват в района през 13ти век, като дълбаели килии, църкви и параклиси в скалите. По време на апогея на религиозния комплекс, скалните църкви са наброявали около 40, а монашеските килии и другите помещения – около 300. За съжаление, повечето от тях не са оцелели до ден днешен.