Басарбовският манастир (Скален манастир „Свети Димитрий Басарбовски“) води началото си от периода на Второто българско царство (XII-XIV в.), но най-ранните данни датират от османските данъчни регистри от 16 век. Най-известният обитател и вечен игумен е Св. Димитрий Басарбовски. Още Паисий Хилендарски го споменава в своята „История славянобългарска“. По времето на Руско-турската война (1768-1774) мощите на светеца са пренесени от ген. Иван П. Салтиков в Букурещ и поставени в Митролполитската, а днес Патриаршеска църква „Свети Свети Константин и Елена“ на 13 юли 1774 г. Там те са и до днес. През 1937 год. в манастира се настанява монах Хрисант и започва да го обновява.

Манастирът се намира на 10 километра от Русе в долината на река Русенски Лом. През 1978 г. е обявен за археологически паметник на културата от местно значение.