Света Петка
Църквата Света Петка е еднокорабна, полувкопана в земята, с полуцилиндричен свод, поставен под двускатен покрив. Има широка, леко издължена апсида и малък, слабо осветен притвор с вход от южната страна. Стените й са от каменна зидария, под покрива минават зъбчат корниз от камък и четири реда тухли. Църквата е изографисана. Разположена е срещу Кръстата казарма в граничното укрепление Кале. По горните части на стените на наоса са разположени пояси и медальони с изображения на светци, а по свода са изписани евангелски сцени. В центъра му в два медальона са изобразени Христос и Богородица.

Според надписа над входната врата тя е изградена върху по-стари основи през 1634 г. Надпис, който е бил запазен до началото на XX век, датирал строежа й от 1636 г. Запазеният славянски надпис над входа на наоса отбелязва, че изографисването й е станало при видинския митрополит Софроний през 1646 г. Старият иконостас не е запазен. В църквата се съхраняват две икони с ценни обкови, работени през 1823 и 1832 г. от прочути видински златари. Интересно е филигранното кандило във форма на кораб, подарено на църквата през 1872 г.

Бележитият български духовник Софроний Врачански е служил в храм Св. Петка по време на принудителния си престой във Видин от 1800 до 1802 г.

Свети Панталеймон
Църквата Св. Панталеймон се намира в двора на Видинската митрополия. Съществува от началото на XVI век. През 1641 г. дървеният й покрив e сменен, поради твърде лошото му състояние, Изографисана е през 1644 г.

От 1718 г., поради граничния статут на Видин и разположението на църквата в граничното укрепление Кале, достъпът до нея е бил невъзможен от 18 часа до 7 часа сутринта. Това не позволява използването на църквата за отбелязване на двата най-важни християнски празника - Великден и Коледа.

Обявена е за национален художествен паметник.

(16) ATOC: Тотис казва тенкю!!!!!! Ето ти една интересна рецепта от моето село Дражинци. Тя е описана в книгата на Димитър Маринов "Жива старина" издадена през 1892 година. Та аз я знам от прабаба ми , но е то ти автентичното описание на рецептата направено преди близо 115 години -

"....В село Дражинци, Белоградчишко видях друг вид ястие от риба, на което името е саламура. Тая саламура се прави от кленове или от по едри мренки. Тоя саламура се прави така:
Нарязват се пера от зелен червен лук, мирудия и копрец. Лукът с другите зеленчуци се посолява и така посолен стои нящо 15 минути. В това време рибата се остръгва от люспите , изкормя се и се пече на ситни живи въглени. В една по-дълбочка паница се наложи ред от посоления зеленчук , ред от печената риба, но докато е гореща. Като се наложи по тоя начин рибата и зеленчукът , полива се отгоре с оцет, в който има скълцан чеснов лук, скълцани орехи или дървено масло и после се задушава с капака или с друга паница и така задушена , се туря край огнището на слаба жар , "да си пущи маста", както казва баба Вела от Дражинци..."

Ами това е . Опитай. Оцета можеш да замениш с лимонов сок, а дървеното масло със зехтин.