-
0снимки
-
0гласове
-
0влияние
-
0любими
-
0следвания
За мен
- Рождена дата: 28.03.1996 г.
история, спорт, риболов
Занимание/Професия:
журналист
За контакти
- Имейл адрес: toti_sportvidin@abv.bg
Оборудване
Фотоапарати:
- OLYMPUS Olympus SP-510 UZ
Обективи:
- Няма добавени
Коментари оставени към Автора
Заглавие | Коментар | Автор |
---|---|---|
Пилешка каша / | ||
(23) Ninski:
|
||
Пилешка каша / | ||
!!!
|
||
Мис Видин 2009 Синела Симеонова и Мис Видин 2008 Дебора Иванова / | ||
па какви имена имат само - Синела ,Дебора ...още с името си са готови за големия подиум ;-)
Дебора мене по ми харесва ... като модел де ,има по малък и чип нос :-P |
||
Пилешка каша / | ||
много вкусно изглежда!!!:)
|
||
Пилешка каша / | ||
OBI4AM PILESHKA KASHA :)
|
||
Герана на Ангел Кнез в село Покрайна. Посторен през 1879 година. / | ||
И на жена ми!
|
||
Герана на Ангел Кнез в село Покрайна. Посторен през 1879 година. / | ||
Мойто село ;)
|
||
Герана на Ангел Кнез в село Покрайна. Посторен през 1879 година. / | ||
Това е точно пред моята къща :) обаче тя не е снимана
|
||
чорбица / | ||
Харесвам.
|
||
Римфлич / | ||
Харесвам.
|
Последователи:
0 души следват Krasimir Kamenov
Потребителя няма последователи.
Коментари оставени от Автора
Риби за плакия дал бог. Препоръчвам ти морски – скумрия, карагьоз, чернокоп по-едър или съответно лефер много дребен и прочее. Главата се маха, придава неприятен вкус. Та ети ти еда рецепта –
За всяка половинка риба нарязвате по една голяма глава лук на полумесеци или на шайби, приготвяте и по около 50 грама черни маслини без костилка, а като подправка – едно кардамомче, щипка черен пипер и по желание – розмарин или мащерка. Освен това трябват и домати. Аз използвам домашните, които представляват изпарен доматен сок с цели парчета домати в него, но предполагам всяка консерва подобна става. Въпросът е да не е много рядко, защото и лукът пуска вода и става варена рибата, а не печена.Та значи, омесвате лук, маслини, домати и подправки в керемидата (или в една купа), поставяте рибата и я покривате частично с това бъркане. Завивате с фолио (а ако ползвате йена – захлупете с капак) и печете на силна фурна. Ако е завито с фолио направи няколко дупки да диша.Преди да извадиш (когато решите, че е готова гозбата) махнете фолиото или капака и запечете за 3-5 минути. Освен това, лукът не трябва да става на каша, даже е добре да хрупка леко. Друго – ако рибата ви не е много мазна, спокойно намажете с олио съда, в който печете.
Ето и една рецепта за кефал със зеле /не ти я препоръчвам грехота е!!!!!/
Продукти:
1 кг риба (около 4 кефала)
2 глави лук
1 чаша растително масло
1 средно голяма кисела зелка
10 зърна черен пипер
1 дафинов лист
4 зърна бахар
1 лъжичка червен пипер
1 лъжица доматено пюре
Начин на приготвяне:
• Лукът, нарязан на тънки филии, се задушава в мазнината до омекване.
• Прибавя се ситно нарязаното зеле и също се задушава до омекване.
• След това се слагат ароматичните подправки, доматеното пюре и червеният пипер.
• В тава се изсипва половината зеле и се нареждат целите риби (ако рибите са дебели, леко се рязват по гърба).
• Отгоре се изсипва останалото зеле и се налива 1/2 чаша вода.
• Ястието се пече около 45-60 минути.
От сладководните риби става най добре толстолоб със зеленчуци, щото няма кости , абе той си е като прасе, само яде и дебелее.
Наименование: Речен кефал
Други названия: кефал, клен
Латинско наименование: Leuciscus cephalus
Описание: Без всякакво съмнение речният кефал е най-универсалната риба в нашите водоеми. Това негово качество произтича както от изключително широкия му ареал на обитание в течащи и неподвижни води, така и от абсолютната всеядност на този вид от семейство шаранови. Повсеместното разпространение на речния кефал и неговият пословичен апетит за растителна и животинска храна предопределят и използването на пълната палитра въдичарски техники при улова му. Речният кефал се разпознава лесно сред другите ни сладководни риби. Достатъчен е само един поглед към неговата глава с характерното широко чело и голямата му уста с удебелени устни. Силуетът на рибата направо издава нейния подчертано спортен характер – дори тялото е повече обло, отколкото странично сплескано. Това важи особено за по-малките екземпляри. С възрастта и нарастването вретеновидната форма постепенно се губи и тялото на речния кефал става странично сплескано като на дивия шаран. На дължина речният кефал може да достигне и до към 80 см, но това става в изключително редки случаи и при обилна храна. Нормалният размер на масово хващаните кленове е някъде около 30 – 50 см. На тегло този лакомник може бързо да наддаде и до 6–7 кила, но най-често с въдица си имаме работа с парчета от 500 грама до 1,5 кг. Рибата е удивително силен плувец, така че във водата клен от половин килограм може да се бори като две каракуди от по кило. Стремителното обтекаемо тяло на клена завършва с мощен опашен плавник. Гърбът на рибата е тъмнозелен, кафеникаво-зелен или тъмносив. Надолу страните на рибата са зеленикаво-сребристи или жълто-златисти, като коремът винаги е с няколко степени по-избелен и някак бисерно блестящ. Люспите са едри и подредени правилно като старовремски ръчно гласен паваж. Характерно за речния кефал е, че всяка люспа е обиколена от тъмен синкаво-черен кант, съставен от тъмни точици. Предните гръдни чифтни перки са оранжеви. Коремните и аналната основно бият на червено, а гръбната перка и опашният плавник обикновено са опушено сиви или сивкаво-зеленикави. Характерна особеност на клена е отличното зрение. По този показател той се нарежда веднага след пъстървовите видове и распера. В реките речният кефал би трябвало да живее в долната част на средната зона, поне така е на теория. В действителност кленът може да се види дори в пъстървовата зона, по-надолу заедно с мряната и скобара и в най-долните участъци на течението при устията на реките. Все пак при един типичен речен летен излет трябва да се знае, че рибата е способна дълго време да се задържа в бързеите, около втичалата на потоците и водовъртежите. Изобщо при клена е характерна честата смяна на местообитанията в зависимост от сезона, околната температура и предпочитаната в момента храна. Общото правило е, че колкото е по-студено, толкова рибата се държи в по-спокойни води и търси сигурността на дълбочините. И обратно – със затоплянето на времето кленовете излизат на плиткото и в по-бурни води. В неподвижни води поведението на речния кефал също носи някои изненади. В язовирите например кленовете извършват характерни сезонни миграции. Най-типичната от тях е пролетното навлизане в устията на пълнещите водоема реки, когато пасажи от кефали се качват нагоре срещу течението на реката. Това явление е свързано повече с инстинкта за размножаване, отколкото с преследването на плячка, но кленовете са склонни да следват и преместването на пасажите от малки рибки, които през есента напускат плитчините и търсят сигурност в дълбокото. Любими места за едрите кленове са в близост до отвесните, стръмно спускащи се във водата брегове. Те често патрулират покрай тях, дебнейки от дълбините рибета, рачета, малки жабчета и дори мишки. В блатата, мъртвиците и свързаните един с друг гьолове кефалите най-често се навъртат около протоците между различните части на водоема. При всички случаи обаче речният кефал предпочита чакълесто или пясъчно дъно за разлика от своята близка братовчедка мъздругата, която няма нищо против тинестите участъци. По отношение на активността речният кефал е по-скоро типично дневна риба. Общо взето, той усилено търси храна от ранно утро до късно привечер. Като има и изключения – в летните горещини активността му се измества към нощта и ранното утро. И обратно – в студените сезони охотата му се засилва по пладне и в ранния следобед. Изобщо, когато става дума за излет на речен кефал, никога не бива да се забравя, че поради целогодишната активност на тази риба и заради нейната доказана всеядност не могат да съществуват единни и общовалидни правила за нейното ловене. При всички случаи те са най-малкото сезонни, зимни, пролетни, летни, есенни, а също така речни, гьоладжийски и язовирски.
Кулинарни качества
Едно от големите предимства на клена е това, че той бързо може да се изчисти. Едрите люспи падат лесно, пък и размерите на рибата все пак не вещаят прекарването на няколко часа близо до умивалника. Месото му е бяло, сравнително меко и нежно. То има леко сладникав вкус, като в повечето случаи не притежава тежка рибна миризма. Ако кленът е уловен в течащи води, месото му няма тревен или тинест привкус. Недостатъкът му е в почти равномерно разпределените ситни плаващи костици, чийто брой при препържване намалява чувствително. До 25–30 сантиметра рибите се пържат цели или разполовени по дължината на гръбнака. По-едрите вече се режат на един пръст дебели филийки, а големите – над кило, могат и да се пекат на фурна. Общо взето, вкусът е наистина превъзходен, но плаващите кости са голям минус. Хайверът на речния кефал може да се осоли и да се разбива както на останалите шаранови риби.
А за разходката с яхтата, не евече никакъв проблем. Нямем граница с Румъния и си пердашиме без проблем след 1 януари!!!!За Двойница знам от рибарските сайтове.