На 21 ноември 1885 г. по време на Сръбско-българската война сръбската армия обкръжава Видин.Да си спомним за героите почетни граждани на Видин майор Атанас Узунов и капитан Луцки, командир на кораба "Голубчик". Крепостта Калето тогава е била частично разрушена от сръбската артилерия. Очаквайте скоро снимки и на редутите около видин. Прилагам откъс от Симеон Радев от "Строители на съвременна България"


Обсадата на Видин.


Естествената защита на Видин се образува от Дунава и блатистите места, които го заобикалят откъм сухо на няколко километра. Дунавът, бидейки граница между България и Румъния, пречеше на сърбите да обикалят крепостта от всички страни. Изкуството още в най-стари времена е направило от тази естествена крепост непристъпно място. Крепостта има две огради: вътрешна и външна. Вътрешната е каменна с кремалиерно начертание и на много места е разрушена. Понеже градът се е разпространил вън от нея, тя е лишена от обстрел и е изгубила назначението си - цитадел на крепостта.

Вънкашната ограда се състои от землен насип с бастион, който във вид на полукръг заобикаля града и се спира на Дунав с два каменни фортове - Баба Вида на север и Белоградчишкия на юг. Височината на насипа е около 1½ метра, а дебелината - около 4 м. По всичката си дължина насипът е заобиколен с широк и дълбок ров, който още в началото на войната бе напълнен с вода, докарана с язове от реката Тополовица.

До войната вънкашната крепостна ограда е била на много места разрушена, а по някъде е представлявала развалини. Поправката и привеждането й в отбранително положение се започна с пристигането на капитан Узунов.

Артилерийското въоръжение на крепостта се състоеше от 2 дълги и 2 къси 24-фунтови оръдия, една 6-дюймова мортира, 26 полски оръдия от разни системи и калибри и 5 скорострелки.

В крепостта бе приготвена по реквизиционен начин от видинската постоянна комисия храна за 15 000 души за един месец.

Гарнизонът на крепостта на 11-и, като не се смята ротата, изпратена този ден в Лом, броеше около 2200 запасни войници, 800 доброволци и 2100 опълченци, всичко 5100 долни чинове.

На 12 сутринта българите заемаха вън от крепостта с една дружина Новоселския и Татарджишкия люнет, с една чета доброволци - окопите от двете страни на кулското шосе и най-после при Алибегово стояха две оръдия и част от Страшимировата сотня.

Командирът на ІІІ полк, като забеляза присъствието на българите в новоселци и Татарджик, поиска разрешение да ги прогони. На часа 11 той настъпи с един батальон към Новоселци, остави две роти да задържат българите по фронта, а с останалите тръгна на юг към селото Татарджик. Обикаляйки огромното блато, той искаше да обхване левия фланг на българите. В същото време ХІІІ активен сръбски полк настъпваше право срещу Новоселци, поддържан от една полска батарея, която стреляше от един влашки окоп на последната тераса над с. Татарджик. Пó на север сборният полк, който заемаше Гайновата воденица, откри огън против чифлика Алибегово. Към часа 1 след пладне Новоселци, Алибегово и Татарджик паднаха в ръцете на неприятеля. Съпротивлението на малките български отделения ще да е било голямо, защото сърбите пишат, че ги взели на байонет. Принудени да отстъпят, българите се оттеглиха под прикритието на крепостната артилерия и Новоселския и Татарджишкия люнети.

Когато, продължавайки настъплението, сърбите излязоха от Новоселци и Татарджик, те се натъкнаха на главната българска позиция извън крепостта и видяха, че са прибързали със заемането на селата. Сърбите бяха на разстояние на сигурен артилерийски изстрел от крепостта, а пък предната българска позиция им пречеше да се наближат, за да могат да отговорят с пушечен огън. Трябваше да вървят или напред, или назад; те тръгнаха напред.

От люнетите българите ги посрещнаха с безреден огън и с колебание; очевидно, те бяха смутени. Смущението им се увеличи още повече, когато сърбите почнаха да заплашват и фланговете. Трябва да е било ужасно и положението на Узунова. От една страна, той съзнаваше важността на люнетите, които прикриваха най-слабите по положение бастиони, от друга, застрашаван по целия фронт, той не можеше да отдели потребното число войници и да подкрепи ротата и четите, които еднички противостояха на сърбите. Всичко, което можа да изпрати на помощ, бе една полурота. Артилерията от крепостта през целия ден поддържаше българите от предната позиция и действуваше успешно, но тя бе принудена да разхвърля огъня си, защото сърбите безпокояха целия фронт. Сръбската обсадна артилерия така също поддържаше настъплението на пехотата; тя съсредоточаваше огъня си предимно по крепостната ограда, около кулските врати, или бомбардираше града. Снарядите обаче рядко достигаха до къщите; обикновено те падаха между крепостната ограда и града и се заравяха в градините, без да се пръскат.

Сърбите настъпваха бавно и неенергично против люнетите. Но въпреки това към 4 часа, когато те атакуваха по фронта и фланга и когато ротният командир падна ранен, ротата отстъпи; след нея отстъпиха и доброволците, четният командир на които така също бе ранен.

ІІІ и ХІІІ активни сръбски полкове при съдействието на сборния полк заеха люнетите, тръгнаха сетне да преследват българите и достигнаха на 100 крачки от крепостната ограда. Настъпилата нощ, разстройството на атакующите, липсата на резерви и главно убийствения огън, с който ги посрещнаха от крепостта, спря напредването на сърбите.

По останалите части на северния театър днес не стана нищо особено.




13 ноември


През нощта срещу 13-и сърбите се укрепиха на 400-600-800 крачки от крепостната ограда, инженерните войски и пехотата работеха цяла нощ и укрепиха цялото пространство от р. Тополовица до Тиха бара. На сърбите бяха пристигнали още две 15 см дълги оръдия. Цялата нощ тяхната обсадна полска артилерия бомбардира града.

Сутринта на 13-и гъста мъгла покриваше Видинското поле. Без да бъдат забелязани, българските доброволци излязоха от Видин през Кулските врати и нападнаха на сборния сръбски полк, който бе най-близко до крепостта. Те достигнаха мълком на 200 крачки от сърбите и насочиха атаката си срещу центъра. Настъпи у сърбите голяма уплаха; трябваше сам генерал Лешанин да се затече на атакувания пункт и лично да вземе участие в борбата, за да ободри разтревожените войници. След два-часова кървава борба с огън и нож доброволците отстъпиха пред многочислеността на сърбите и като оставиха на бойното поле около 70 души убити и ранени и 20 души пленници, влязоха в крепостта. Между това артилерийският огън бе усилен до най-голяма степен и около 8 часа сърбите преминаха в настъпление по цялата линия. Мъглата се бе вдигнала. Българската артилерия обстрелваше сега ту сръбската пехота, ту сръбските батареи, закритията на които не особено противостояха на български снаряди.

Сърбите натрупаха своите резерви и почнаха да атакуват с открита сила издадената част на крепостната ограда, бастионите V и VІ, които бяха най-слабите, защото нямаха флангова отбрана на рововете. Българите ги посрещнаха със силен огън и към часа 10½ ги принудиха да отстъпят по цялата линия. В това време Лешанин, който получи заповед да прекрати неприятелските действия вследствие на намесата на великите сили, даде сигнал "отбой". Българите прекратиха само пушечния огън; артилерията продължаваше да стреля по бягащите сърби, разсеяни по цялото бойно поле. След това сърбите издигнаха бели флагове. Българите прекратиха стрелбата и един сръбски парламентьор тръгна за града и предаде на Узунова едно писмо от Лешанина, който му съобщаваше за получените инструкции, питайки го дали и той има същите заповеди. Узунов изпрати в сръбския лагер поручик Драганова, който съобщи устно, че във Видин не е получавана подобна заповед и че командирът на крепостта под своя лична отговорност приема да прекрати военните действия за кратко време. След малко Узунов изпрати писмо на генерал Лешанин, в което излагаше и условията за примирието. Лешанин не прие условията, нито даже отговори на писмото. Между туй сърбите продължаваха да усилват своите предни войски.

На часа 3 по една обща команда българите откриха огън отвсякъде. Сърбите отговориха, като обсипаха с гранати слабите бастиони. След едночасова артилерийска стрелба Лешанин заповяда на ХІІІ полк да атакува. Командирът на полка поведе 2-ри батальон, който настъпи бързо и енергически, под град от гранати и куршуми, зае гробищата пред VІ бастион и достигна до главния ров. Минутата бе критическа; още десетина крачки, и сърбите биха достигнали контърескарпа. Българите от бастиона прекратиха стрелбата, понеже сърбите бяха достигнали в мъртвото пространство пред бастиона. Но подпоручик Тодоров от съседния V бастион с шепа стрелци откри флангов огън по атакующите, които се криели зад камъните на гробищата, и не им позволи да се вдигнат и нахвърлят на бастиона, макар и да бяха пет пъти усилвани с тая цел. На смръкване сърбите не можаха да се удържат в гробищата и отстъпиха в безредие, преследвани с огън и гръмогласно ура от крепостта. Батальонът, който атакува, изгуби около 50 души убити и ранени, а всичките загуби на сърбите възлизаха на 12 убити и 80 ранени. Загубите на българите бяха нищожни. На румънския бряг от Калафат бе излязло цялото население, което през целия ден следи боя, махайки с кърпи, викаше "ура!" за българската победа.

Вследствие неуспеха на днешните атаки сърбите се отказаха от намерението да превземат крепостта с открита сила и решиха да прибягнат до постепенна атака. На 14 ноември стрелбата продължаваше, но слабо, защото двамата противници чувствуваха недостатък от снаряди. Денят мина в приготовления за идущото сражение. Лешанин усили своя център с артилерия. Летящият отряд на Тодорова, към който се присъедини от Лом ротмистър Дерманчев, атакува сърбите при Акчар и ги принуди да отстъпят в с. Гайтанци.

15 ноември. През нощта срещу 15-и капитан Узунов организира излаз с цел да унищожи първата сръбска паралел и една батарея, която силно безпокоеше крепостта. За тази цел бяха назначени две доброволчески чети, две роти пехота и команда от артилеристи и пионери, които бяха въоръжени с инструменти и динамитни патрони, за да развалят сръбските окопни работи и топове. Войските от крепостната ограда трябваше да викат във време на нападението ура, сигналистите да тръбят, а барабанчиците да бият атака. Онези участъци от сръбския фронт, които не бяха нападнати, трябваше да се обстрелват.

Излазъчният отряд под командата на храбрия подпоручик Тодоров излезе в 4½ часа сутринта в колона по четирима през вратата "Страшен бряг" на бреговския път и се разви в строй поротно в две линии, във 2-ра линия бяха доброволците.

Сърбите бяха узнали от шпионите си за проектирания от българите излаз и затова бодърствуваха и работиха на укрепленията цяла нощ.

При все това благодарение на мъглата сърбите бяха изненадани, защото според дадената заповед българите не стреляха, но се хвърлиха право на нож.

Сърбите не издържаха тоя бесен натиск: едни се предадоха, други побягнаха. В това време и доброволците захванаха да стрелят. Пламна огън по цялата бойна линия. За зла чест началникът на смелия отряд, подпоручик Тодоров, падна убит; у българите се появи сега колебание; сърбите се опомниха, повърнаха се назад и принудиха българите да се оттеглят. Под прикритието на конницата те отстъпиха в добър ред.

Боят трая около 1½ часа; той бе един от най-кръвопролитните под Видин. Българите според сръбски източници оставиха на бойното поле около 150 убити, 50 ранени и 30 пленени. Сърбите изгубиха 30 убити, 70 ранени и 70 в неизвестност, част от ранените бяха заведени в плен в крепостта.

След отстъпването на излазъчния отряд в крепостта сражението се превърна в оглушителна артилерийска канонада, която започна да утихва към часа 10 преди пладне. Между това в щаба на тимошката армия още на 14-и вечерта се получи известие за движението на българите откъм Лом и за техния успех при Акчар. При това най-лоши слухове се носеха за съдбата на двете сръбски роти, които заемаха Акчар. Генерал Лешанин изпрати подкрепление към Акчар още през нощта един батальон. Докато това подкрепление бързаше към Гайтанци, на помощ на отстъпилите от Акчар сърби, капитан Тодоров пристигна там. Произлезе сражение и макар че българите взеха връх и даже плениха един топ, те отстъпиха, защото Тодоров мислеше, че пристигат и други сръбски войски.

Колкото и несполучливи да бяха действията на летящия отряд, а особено отстъплението му без нужда, те пак облекчиха значително крепостта, защото сърбите отделиха два батальона от обсадния корпус. Очаквайки известия за резултата на боя при Гайтанци, генерал Лешанин на 15-и не предприе нищо против крепостта. На 16-и той получи известието, че военните действия се преустановяват.

Не съм журналист 24 часа в денонощието. През свободното си време правя това, което искам и което смятам за правилно. Да си журналист занчи да си свободен, а много колеги в България не са/а и във Видин, знаеш малък град сме и се знаем/. Аз съм свободен!Не съм и от атака, въпреки че гласувах за Сидеров, защото не мога да гласувам за онзи от Перник!Аз съм радикал /БДС Радикали/. А снимката е част от историята на тези Кпии и има издадени и книги и доста материали с подобни рисунки на пътешественици, които показват иситнското лице на така нареченото турско "присъствие". Не можем да гледаме само през розови очила. Истината е далеч по-жестока!!!! И смятам, че трябва да се показва!!! Очаквай скоро снимка на Салахадин баба теке във Видин! Интресено е!