Тук е момента да ви запозная с няколко елемента от психологията и визуалното възприемане на бързо движещ се мотор, който в много случаи го чуваш да реве от далече, но не го виждаш. Усещах присъствието му преди да го чуеш. Даже ако си пиеш кафето в някое кафене, и забележиш, че то почва да поскача, земятя леко се тресе, изпитваш усещането, че всякаш от пътя ще се появи самолет, готов да излети... Знаеш за какво става въпрос нали? Ако не си изпитал това преживяване, значи не сме се засичали по пътя.

Ако си го изпитал, значи си спомняш какво се случи след това, нали? Тътенът на ревящ звяр идващ сякаш от отвъдното се приближава и приближава. Като в рекламата на батериите ENERGIZER „It keeps going and going…“ И когато усетиш, че това нещо се приближава и с гърдите си усещах вибрациите на двигателя му, както ако застанеш до тонколоните по време на концерт или в дискотека, онова нещо все повече и повече се приближава. Концентрацията ти блокира, чувстваш се като хипнотизиран и докато си се усетил, онази ударна вълна те удря и губиш контрол. Докато се окопиташ вече съм профучал покрай теб, оставайки само прахта и суматохата зад себе си.

Ако е вечерно време и си глух, най вероятно ще изпиташ онова присъстви на нещо неземно, което те блъска в гърдите. Все по-силно и по-силно. Тогава виждаш как една светлиина като малка точка се приближава в тъмнината, уголемява се и става все по-голяма и по-голяма. Като зениците на очите ти, когато си в стресова ситуация или усещах заплаха за живота си.

Онова "нещо" профучава около теб, имаш чувството, че леко се отцепваш от земята, ако не си се вече паникьосал и побягнал. Накрая с голямо облекчение виждаш, че една червена светлинка на стопа на машината-звяр, която става все по-малка и по-малка...

Ех, не знам дали точно това изпитват хората, но съдейки как те реагират и звънят в полицията, за да ни топят, сигурно нещо много страшно се случва в живота им в този момент, за да се паникьосат толкова. Навярно не по-малко са обезпокоени и пътните полицаи, които ще се потрошат с колите си, за да ни стигнат. Но не винаги успяват.

Следва продължение...

На 6 юли рано сутринта се събрахме около 12 моториста в кафенето Coffee, Tea and me..., в превод, "Кафе, чай и мене...". Тълкувай си го както си искаш. А и не знам защо бяха избрали такова име тъй като кафенето бе на самоообслужване и не оправдаваше името си. От друга страна, нямаше келнерки които да ни разконцентрират от повода ни за събиране. И да имаше, днес нямаше да получат невбходимото внимание. Това бе само изключение. Случваше се веднъж в годината и се изискваше много дисциплина да се въздържаме.

Пътя който ни предстоеше бе около 3 часа, но ние го взимахме за около половината време. Да караш с превишена скорост по магистралите в Канада си е безумие, освен ако нямаш много пари за адвокат, за да те оправят и да ходят по делата вместо теб. Аз си имах нещо като абонамент към една група от адвокати и бивши полицаи, които си изкарваха добри пари от такива като нас. Застрахователите печелеха повече, защото те се радваха когато им излезе на компютъра, че имам глоби, защото премиите ми се вдигаха с няколко хиляди долара на година, до момента когато не преценяха, че е по-добре да ме отрежат отколкото да са в рисковата граница с клиент като мен.

Лошото е , че в Тороното застраховаелните компании могат да правят каквото си искат и една- две такива имат монопол. Правителството ги задължава обаче да не ни отказват, с цел, че на всеки му се дава втори шанс, но тогава те ни включват в Рисковия пул, където премиите са от рода на 6-7,000 CAD. По курса на долара- около 10,000 лв.

За този ден се бях подготвил от няколко седмици в проучване на най-подходящия начин да си маскирам мотора, така, че през известен период от време да си сменя цвета, като хамелеона. Стигнах до извода, че ако си сложиш голями лепенки на спойлерите,и развиеш скорост от над 280 км/ч. то те просто изхвърчат след известно време. Оставяш всичко на въздушната струя и тя е като переструйката на миялната за коли. Всичко изчисва. Ако си късметлия, няма да те очисти и теб.

Направих това откритие след като си сложих един голям стикер на NIKON на всеки страничен спойлер. Член съм на групата NPS (Nikon Profesional Services) състояща се от елитните фотографи на Канада, които ползват тази марка фототехника. Така де, пише си го в тяхната покана. " You are part of a group of elite professionals..." Считам се за любител фотограф, но явно те са преценили, че могат да се възползват от мен докато все още не съм се пребил докато си щракам там на високото. Това е много хубаво, когато ти се отдава възможност да тестваш най-новото от този бранд, в някои случаи дори още преди да е излязло на пазара. За съжаление такова нещо не съществува тук.

Следвах психология и ми хрумна, че ако се движиш бързо с мотор и имаш голям жулт банер, се получава една почти оптическа измама, че се движиш с жълт мотор, защото след време, човек помни цвета, който предизвиква вниманието му. Така, че ако ни натопят ще докладват, че някакъв кара по иди коя си магистрала, в еди коя си посока с един жълт мотор. На мен ми се случи така, че да ми се отлепят стикерите когато изпитвам как въздушната струя ме притиска все повече и повече към мотора, вятъра прониква в каската ми и ми изпъва бузите, дрехите ми се вслепват в тялото ми и се получава нещо като вакум около мене, мотора ми всякаш се отцепва от пътя и лети на въздушна възглавница а стрелката на скоростомера минавам в близката граница на 300 км/ч. (За ваша инфорамция при 305 км/ч. двигателя ми изключва.) Докато намяла и спра, стикер ще е отлетял и аз ще твърдя, че не съм виждал никакъв моторист с жълт мотор да кара около мене. Честно!
Следва продължение...

...И когато усетиш, че това нещо се приближава и с гърдите си усещах вибрациите на двигателя му, както ако застанеш до тонколоните по време на концерт или в дискотека, онова нещо все повече и повече се приближава. Концентрацията ти блокира, чувстваш се като хипнотизиран и докато си се усетил, онази ударна вълна те удря и губиш контрол. Докато се окопиташ вече съм профучал покрай теб, оставайки само прахта и суматохата зад себе си.

Ако е вечерно време и си глух, най вероятно ще изпиташ онова присъстви на нещо неземно, което те блъска в гърдите. Все по-силно и по-силно. Тогава виждаш как една светлиина като малка точка се приближава в тъмнината, уголемява се и става все по-голяма и по-голяма. Като зениците на очите ти, когато си в стресова ситуация или усещах заплаха за живота си.

Онова "нещо" профучава около теб, имаш чувството, че леко се отцепваш от земята, ако не си се вече паникьосал и побягнал. Накрая с голямо облeкчение виждаш, че една червена светлинка на стопа на машината-звяр, която става все по малка и по-малка...

Ех, не знам дали точно това изпитват хората, но съдейки как те реагират и звънят в полицията, за да ни топят, че караме бързо, сигурно нещо много страшно се случва в живота им в този момент, за да се паникьосат толкова. Навярно не по-малко са обезпокоени и пътните полицаи, които ще се потрошат с колите си, за да ни стигнат. Но не винаги успяват.

Следва продължение...http://motozona.wordpress.com