Тук е момента да ви запозная няколко елемента от психологията и визуалното възприемане на бързо движещ се мотор, който в много случаи го чуваш да реве от далече, но не го виждаш. Усещах присъствието му преди да го чуеш. Даже ако си пиеш кафето в някое кафене, и забележиш, че то почва да поскача, земятя леко се тресе, изпитваш усещането, че всякаш от пътя ще се появи самолет, готов да излети... Знаеш за какво става въпрос нали? Ако не си изпитал това преживяване, значи не сме се засичали по пътя

Ако си го изпитал, значи си спомняш какво се случи след това нали? Тътенът на ревящ звяр идващ сякаш от отвъдното се приближава и приближава. Като в рекламата на батериите ENERGIZER „It keeps going and going…“

http://motozona.wordpress.com

На 6 юли рано сутринта се събрахме около 12 моториста в кафенето Coffee, Tea and me..., в превод, "Кафе, чай и мене...". Тълкувай си го както си искаш, ама в случая ни вълнуваше предстоящия мото сбор в PerrySound, Ontario. Това бе само изключение. Случваше се веднъж в годината и се изискваше много дисциплина да се въздържаме.

Пътя който ни предстоеше бе около 3 часа, но ние го взимахме за около половината време. Да караш с превишена скорост по магистралите в Канада си е безумие, освен ако нямаш много пари за адвокат, за да те оправят и да ходят по делата вместо теб. Аз си имах нещо като абонамент към една група от адвокати и бивши полицаи, които си изкарваха добри пари то такива като нас. Застрахователите печелеха повече, защото те се радваха когато им излезе на компютъра, че имам глоби, защото премиите ми се вдигаха с няколко хиляди долара на година, до момента когато не преценяха, че е по добре да ме отрежат отколкото да са в рисковата граница с клиент като мен.

Лошото е , че в Тороното застраховаелните компании могат да правят каквото си искат и една две такива имат монопол. Правителството ги задължава обаче да не ни отказват, с цел, че на всеки му се дава втори шанс, но тогава те ни включват в Рисковия поол, където премиите са от рода на 6-7,000 CAD. По курса на долара- около 10,000 лв.

За този ден се бях подготвил от няколко седмици в проучване на най-подходящия начин да си маскирам мотора, така, че през известен прериод от време да си сменя цвета, като хамелеона.

Тук е момента да ви запозная няколко елемента от психологията и визуалното възприемане на бързо движещ се мотор, който в много случаи го чуваш да реве от далече, но не го виждаш. Усещах присъствието му преди да го чуеш. Даже ако си пиеш кафето в някое кафене, и забележиш, че то почва да поскача, земятя леко се тресе, изпитваш усещането, че всякаш от пътя ще се появи самолет, готов да излети... Знаеш за какво става въпрос нали? Ако не си изпитал това преживяване, значи не сме се засичали по пътя.

Повече инфо в http://motozona.wordress.com

SuperBike Rally 2002:
На 6 юли рано сутринта се събрахме около 12 моториста в кафенето Coffee, Tea and me..., в превод, "Кафе, чай и мене..." Тълкувай си го както си искаш, ама в случая ни вълнуваше предстоящия мото сбор в PerrySound, Ontario. Пътя бе около 3 часа, но ние го взимахме за около половината време. Да караш с превишена скорост по магистралите в Канада си е безумие, освен ако нямаш много пари за адвокат, за да те оправят и да ходят по делата вместо теб. Аз си имах нещо като абонамент към една група от адвокати и бивши полицаи, които си изкарваха добри пари то такива като нас. Застрахователите печелеха повече, защото те се радваха когато им излезе на компютъра, че имам глоби, защото премиите ми се вдигаха с няколко хиляди долара на година, до момента когато не преценяха, че е по добре да ме отрежат отколкото да са в рисковата граница с клиент като мен. Лошото е , че в Тороното застраховаелните компании могат да правят каквото си искат и една две такива имат монопол. Павителството ги задължава обаче да не ни отказват, с цел, че на всеки му се дава втори шанс, но тогава те ни включват в Рисковия поол, където премиите са от рода на 6-7,000 CAD. По курса на долара- около 10,000 лв.
Повече инфо в http://motozona.wordpress.com

Седем на брой са различните стилове за катерене на чукарите - top rope, all free, yo-yo, red point, flash, on sight и, разбира се, solo. При top rope осигурителното въже идва отгоре, при all free - отдолу, но той по-често се използва при алпийския стил на катерене. Следва yo-yo, където след падане катеренето се подновява от последната точка, на която може да се закрепи, без да използва ръцете си. При red point стила, след като падне, катерачът е длъжен да издърпа въжето и да започне отначало. Flash стилът катери даден маршрут, който не е познат на дадения човек, но той има предварителна информация за него. При On Sight катерача също преминава за сефте през даден маршрут, но с тази разлика, че инфо за него и не наблюдавал как го изкачват други. Остана и най-опасният сред седемте катерачески стила - solo. Той остава резервиран само за най-печените скални катерачи, тъй като е изпитание за самия човек. Катеренето е без осигуровка.

Лакатнишките скали: при тях има няколко катерачни района - Вражите дупки, Алпийска поляна и Септември и Кръста. Намират се в Искърското дефиле, на около 50 км от София до железопътната линия за Мездра.
До Вражите дупки се стига след преход около 25 минути от гара Мездра. Разположени са на река Пробойница, която е приток на Искър. Алпийска поляна пък е единствената, която можете да видите още със самото си пристигане на гарата. Също е разположена на реката, а едната й страна се нарича Червена стена. Септември и Кръста всъщност е иглата с паметника (построен в памет на антифашистите от 1923 г., хвърлени от скалите). Кръста е първата голяма кула вляво от Септември. Дотам се стига по хубава пътека, а маршрутите започват вляво от намиращата се в близост Ръжишка пещера. Това са любимите маршрути на софийските катерачи.

Седем на брой са различните стилове за катерене на чукарите - top rope, all free, yo-yo, red point, flash, on sight и, разбира се, solo. При top rope осигурителното въже идва отгоре, при all free - отдолу, но той по-често се използва при алпийския стил на катерене. Следва yo-yo, където след падане катеренето се подновява от последната точка, на която може да се закрепи, без да използва ръцете си. При red point стила, след като падне, катерачът е длъжен да издърпа въжето и да започне отначало. Flash стилът катери даден маршрут, който не е познат на дадения човек, но той има предварителна информация за него. При On Sight катерача също преминава за сефте през даден маршрут, но с тази разлика, че инфо за него и не наблюдавал как го изкачват други. Остана и най-опасният сред седемте катерачески стила - solo. Той остава резервиран само за най-печените скални катерачи, тъй като е изпитание за самия човек. Катеренето е без осигуровка.

С приятели мотористи доста се ядосваме, че има такива които карат като луди, в градски уловия карат на задна и др. Това не е хубаво и за шофьорите и за хората, за нас любителите на две колела и даже за полицаите... Още по-малко за тези дето са без всякакви предпазни облекла и особенно без каска. На врата му трябва малко да прищракне и човека може да е парализиран за цял живот. това е бреме и за обществото, а подръжката на тяло във вегетативно състояние е...

Но, наистина едно от удобствата на мотора е, че пести време и сме по-маневренни. Така, поне по начина по който внимателно подхождам и карам, вярвам, че правим услуга на шофьорите като олекотяваме трафика и паркирането в препълнените градове като София. С голямия мотор GGSXR 1100 кубика, просто е абсурд да стоя спокойно зад една кола в задръстване при тази жега. Топломера отчита към пиковата си граница...

А иначе си плащаме кръвен данък за това удоволствие. Заради едно не много тежко падане, обиколих най-добрите ни експерти лекари, МРТ скенери, физиотераписти, ортопеди и още се мажа с болко успокояващи... А такива като мен не са малко, даже в повечето случаи виновните просто изчезват или продължават да карат...

За това като моторист, представих една история: http://motozona.word­press.com

Всъщност трябва да благодаря на фотографите (топ специалисти по ИТ) Кирил Кирилов и Иво Любенов. Аз само им обрисувах една скица със жестове, показах им кое копче да натиснат на апарата и др. Не знаех какво ще се получи, защото взех някакъв стар 35мм с 200 ISO филм и след като ги скенирах на EPSON Perfection V750 Pro, прецених да им сложа по един филтер, за да компенсирам някои неща. Момчетата се справиха много добре, въпреки, че се притесняваха дали не съм мръзнал напразно...