Симеоновата златна църква е перлата на Средновековната българска архитектура. Впрочем, като архитектоника, Златната църква е изключение в цялото средновековно българско строителство.Тя не може да бъде сравнена с нищо построено преди нея и след нея до падането на България под Византийско робство. Прекарал младините си сред великолепието на Константинопол,очарован от блясъка на катедралата Света София и на други константинополски църкви и видял оцелелите паметници на античното изкуство, съхрани в него,и творбите на съвременните художници, цар Симеон не е могъл да не поиска вече да направи своя по хубава черква.Според свидетелството на Тудор - Докс-Черноризец, строителството на Златната църква в Преслав е било привършено през 907 година.В Златната черква не била подчинена на строгата права линия,както в античните базилики,а на гъвкавата полуокръжност,която е използвана умело от своя архитект,е придала на целия и интериор една поразителна мекота,неповторима хармоничност и лекота.Храмът е трябвало да внушава идеята за величието на бога чрез въздушната си красота, а не да действа подтискащо на богомолците,чрез своите огромни мащаби.