Земята продължи да се върти, и хората не спираха да тичат. Не се окъпах цялата в сълзи. Проклятия и клетви не изричах. Облякох новата си кожа днес, слънчева и светла се усмихвам. Спомените замразих на лед. В църквата не влязох за молитва. Дори безпаметно не се напих. Кактусът в очите ми говори. И само пеперудно кратък вик прозорците взривява като огън, в пустинята започва да вали, за да възкръсне мъртъв корен.
http://www.youtube.com/watch?v=qtivSTZrezc&feature=related

Случайно или....не........в живота си срещаме някой, който ни прави щастливи. Той е този, който е нашето огражение. Някои го наричат сродната ни душа.Спокойно ни е, щастливо ни е.....И така свикваме с това щастие, че след седмици, месеци или години спираме да го забелязваме. Започваме да търсим непознатото, тръпката на дивото....Срещаме хора с маски, умрели души...но има интрига, те ни бягат и ни е интересно. Докато се уморим. И тогава се сещаме за онзи нашия човек, който дишаше с нас и живееше , за да ни е щастливо...и разбираме, че вече го нямаме, че някой осъзнал преди нас „какво му трябва на човек”, ни го е откраднал...Скривайки себе си, емоциите и страховете си, с никого не споделяме какво ни е на душите ни...затова няма кой да ни каже, че хората, които умеят да правят другите щастливи, са толкова кът, че се водят войни за тях. Нашата война сме я загубили преди да е почнала с вътрешно предателство...
И какво ни остава, освен да се надяваме да ни е отредена още поне една сродна душа...и случайно или...не, да я срещнем..........отново