С душата си ще кажа: "Няма
за мене радост по-голяма
да пия със жадуващи очи
словата Ти-живителни лъчи,
огрели бялата хартия".
О, как е трудно туй да скрия!

Бе тиха звездна нощ навън.
Нима не беше сякаш сън
далечен звън...
Преминало мистичната си клада,
сърцето ми със трепетна наслада,
окъпано във светлина и нежност,
потъна в някаква безбрежност.
Трептят невидими крила
потаен зов шепти: "Ела"...
Тържествен миг-душата ми излита
и пърхащата радост скрита
трепти във звездните простори.
Невидима ръка отвори
потайните небесни двери.
Очистена от мъртви вери,
трептяща, с мисъл озарена
душата ми възкръснала намери.
[Олга Блажева][СЛОВОТО] ВЪЗКРЪСНАЛА ДУША

Усещам някога в кръвта си тъмна сила,
едно предчувствие, което се обажда
в сърцето ми и тъмен спомен ражда.
Не зная що съм и не зная що съм била.

Душата ми е неспокойна, мътна, няма.
Там горе, де полярната звезда пътува,
в безкрая, бледна и самотна дето плува -
ще мине може и моят път през тамо.

Защо ме тегли неспокоен дух далече?
Съдбата ли на мои прадеди бездомни,
пробудена в кръвта, проклятие изрече,
или от векове сърцето ми го помни!...

1920Земен път][Дора Габе][СЛОВОТО] ПРОКОБА