Кероа седеше, опрял гръб на самотен бор всред полето и се потеше. Току, нервно поглеждаше към часовника на дясната си ръка и после с бързо движение обърсваше капките на челото с ръкава си. Лявата му ръка стоеше пред гърдите и стискаше метална плочка. Сребърната гравюра висеше там от седемнайсет години. Кероа се облегна на ствола и издиша тежко. После затвори очи и се понесе към миналото...



Училището, Моли, тайното им скривалище в Номския лес, абитюренския бал, ГЛЕДАЧКАТА... Първата им среща, докосването на ръцете им, балът... ЯСНОВИДКАТА!



"Ах, тази вещица!" – помисли си Кероа, погледна към часовника и обърса потта си.

Беше прекалено жаден вече, но наближаваше часът! Нямаше да мръдне от местото си.

Разтвори длан и за хиляден път прочете написаното “09.09.1999 – 16:46h”.

Оставаха му около шест минути живот, според Гадателката...

Но той не знаеше случай, в който да е сбъркала! След бала бе ходил десетки пъти при нея за съвет и винаги се удивляваше в последствие. И за баща му, и за децата му... и за Моли!

"Ех, поне децата отраснаха и ще се оправят" – помисли си Кероа и обърса потта от челото си – "Пък може и веднъж поне да сбърка тази..."

Погледна към камиона, който караше от десет години и се изплю. Как ли не, се бе опитал да се измъкне от днешния курс, но накрая реши да се държи мъжки и пое, макар и по страничните от големите магистрали пътища.

"Какво толкова може да стане, в предсказанието бе казано “при автомобилна катастрофа”, ето поседнал съм далеч от пътя, чакам още пет минути и тръгвам! Какво толкова! Вещица!" – Кероа погледна към часовника обърса се машинално и задряма...



Огромният камион се носеше диво по правият път, а в кабината му ехтяха стотици децибели. Шофьорът си припяваше заедно с Роб и току надигаше от бутилката...

“Брейкинг дъ уол, брейкинг дъ уол...” за пореден път крещеше Халфорд, а в задната част на каросерията последните два болта се скъсаха със звън и гумата пое по своя собствена траектория през полето... Камиона се завъртя от усукването на каросерията и изхвърча в близкото езеро.



Кероа сънуваше... Всяка фибра в него крещеше за живот. Пясъкът в часовникът му обаче бе на привършване и нямаше кой да го обърне... Кероа сънуваше пясъчна лавина, опитваща се да го затрупа и се чудеше, защо краката му не го слушат... Пясъкът свистеше и хрущеше зловещо и Кероа стреснато отвори очи. Последното нещо, което видя в живота си бе огромна черна гума. Часът бе 16:46 на девети септември 1999г.

Фейлетон с “Ф”


Фъф Фоайето на Филаделфийската Филхармония цареше Феноменално оживление. Фсички Феерично, но Флегматично Фсяваха смут, Фантазирайки си предстоящата среща с Главния Факир на индийския цирк, гостуващ в града ...
Един дребен като Фъстък Фаготист се Фъртеше около Филодендрона като Фърфалак и Фъфлеше на колежката си, Флейтистката Фани, че не понасял Финтифлюшките й. Тя от своя страна подскочи като Фазан и го заудря с Франзела по Фъстъчената тиква. Ф следствие на това Фтори Фагот отскочи като пъстърва от Фотьойлът си и се фпусна да помага на колегата си. Ф последвалата Фантастична картинка Фсички мъже закрещяха на Фалцет, че ще си потърсят правата пред Филаделфийския градски съд, а жените обидено се Фръцнаха и заявиха, че ще се оплачат на Феята от градския Фонтан за отношението към парцалките им.
В този миг пред Филхармонията спря Файтон и от него бавно и на талази, като Фалос на индийски слон се заизмъква Факирът. Първа Флигорна запали Факел Ф негова чест, а Фтора си поръси главата с Формалин и се Фтурна да го посреща.
След срещата Фсички Фриволно се оплюскаха с Фрикасе, а на другия ден се Фукаха навсякъде, че отблизо са гледали как индийски Факир, свири на Френски Фанфар и танцува Фатално близо със змия от Филипините...

А в небето Фучаха Ф-петнайски!