Профил на ati - PhotoPlace.bg

0
снимки
0
гласове
0
влияние
0
любими
0
следвания

За мен

Липсва информация

За контакти

Липсва информация

Оборудване

Фотоапарати:

Няма добавени

Обективи:

Няма добавени

Потребителя няма добавени албуми.

Дата Рейтинг Посещения

Потребителя няма добавени любими снимки.

Коментари оставени от Автора

«
1
2
3
4
5
6
7
8
9
»

Следваща
Последна страница
Общо страници : (9)

Заглавие	Коментар
XBul in action / 12.05.2007 20:10:31
	:) заповядай, ще разбереш;)
Животът 5 / 15.01.2007 20:37:24
	Ето ни отново заедно! Привет, Приятелю! Здравей и сбогом ще ти кажа днес... Духовните пътеки не познал съм и право нямам да те водя по-натам... Надзървал съм в пролуките небесни... Повдигал съм завеси тежки... Изтръпвал съм от страх и от незнание... И връщал съм се трудно от изгнание... ... Така реших, така да бъде! По Пътя свой, всеки да поеме! И да не гледа друг, къде ще стъпвам... А сам да мисли, сам да си мъдрува! Така реших Приятелю! Така е честно... И така! С навлизането в света на Любовта ние надрастваме Егото. Чрез Ласките ние общуваме на физическо ниво, но си проправяме Път, нагоре към Духовното... На нас, като човешки същества, ласките са ни необходими дотолкова, колкото ни е нужен въздух, за да живеем! Стопирайки ласките, ние спираме и Любовта! Нужна е отвореност, нужни са ни откровеност и разбиране за чудото наречено Любов. Изумителното на този четвърти етап са ръцете ни - тези вербални инструменти, тези прекрасни Лечители... Ръцете, нашите прекрасни помощници. Светът се върти около ръцете ни и ръцете ни въртят света! Ако се обърнем със състрадание към какъвто и да е организъм и с чиста Любов го обгърнем с ръцете си... Няма болест, която да устои и да не се отдръпне! Ние можем да влияем, но вътрешно трябва да сме убедени, че трябва, защото всеки има Път и намесата невинаги е вярната посока... В своите усилия да лекуват, много хора се самозабравят, игнорирайки закона за равновесието. Истинският Лечител е чист катализатор на лечебните енергии на пациента си! Всеки може да се лекува сам! Просто е необходимо да му се напомни и помогне до известна степен... Да се научиш да вярваш също не е лесно, но да се научиш да помагаш без да пречиш си е цяло изкуство! Да се научиш да общуваш със себеподобните си не е лесно, но да разбираш езика на Природата си е цяло Чудо! Издигайки се в нивата на живота, напускаме за малко центърът, за да отправим поглед на петия етаж. А там ще ни посрещне симфония от звуци... Тук ще се роди Творецът... Този, който общува на всички нива... Творецът с главно "Т"! Живеейки, ние влитаме в този етап и се превръщаме в творчески същества. Всяко ниво се гради върху нивото на предходното и го допълва. Издигайки се на пето ниво, ние правим още една крачка към Духовното. И тук ни очаква Комуникацията, Общуването, не само вербалното, а и мисловното - Телепатията! Информацията предавана от уста на уста, мислите, разпилени в пространството... всичко е тук! Тук сме по-близко до Душите си. Капанът на Физическия свят се състои във Вярата, че той е основната реалност, от която всичко е създадено, а не че е просто едно ниво наред с всички останали. Това е така за тези от нас, които го приемат за такъв. За останалите това е просто Сигурността, раждаща се от Субстанцията и Материята... На нивото на Първичният Звук, Информацията, Общуването и Творчеството сме само на две крачки от Цялото, от Общото, където няма Его, където не казваме вече "Аз", а "Ние". Необятни и безкрайни са пътищата на Душите ни... Необятен е Космосът... С всеки следващ етап от развитието ни, се разкриват нови и нови възможности. Преплитат се вероятности, развиват се нови идеи... Животът на планетата Земя е безкраен кръговрат от чудатости, но къде сме били преди това, къде отиваме след това...? Нека всеки сам да открие! Приятелю, това може да е и последното есе, което ви подарявам, но вие не спирайте да търсите! Живейте с надеждата! Не се отчайвайте за дребни житейски неща! Живейте като истински Звезди - горете! Изгаряйте негативизма от душите си и пейте радостни песни под Слънцето и Луната, на бреговете морски, океански, в горите, планините и под душа всеки ден:) Ето, че вече знаем, че Енергията не е статична, нито неконтролируема. С всеки нов етап Вибрацията усилва честотата си и след Светлината единствено остава Мисълта. Но да не забравяме, че сега разглеждаме пето ниво и всеки сам ще търси Светлината, чрез Мисълта си... И така! Всяка вибрация се характеризира с определен Ритъм. Никой не може да избяга от танца на ритмите! Цялата Вселена пулсира с определен Ритъм. И последният й атом е в хармония с нея! Дали ще говорим за смяната на сезоните, за дишането или за биенето на сърцето, Ритъмът, подобно на промяната е в основата на Света, в който живеем. Чрез вибрациите, които излъчваме от материалните си тела, през ефирните до умовете и душите си, всички ние, Приятелю си влияем един на друг! И не само помежду си, а на цялата Вселена! Макар и трудно доловимо, влиянието е огромно! Малцина са хората по Земята, успяващи да контролират своите вибрации, а това може да бъде Скок в развитието на всички същества по планетата. Колкото повече хора влезнат в съприкосновение с петото ниво, толкова по-добре за цялата планета! Вибрациите и ритъмът имат свойството да се хармонизират. Ние, като съзнателни човешки същества можем да избираме волево на какво ниво желаем да "вибрираме". Когато човек достигне висотите на осъзнаването, обикновено влита в етапа Творчество... През него минават ритми от дълбоките води на Познанието, до високите върхове на Интелекта. Докато на четвъртия етаж от развитието си ние разбираме, че можем да контролираме собственото си развитие, то тук на петия започваме да го правим! Започваме да творим! Творческият процес е процес на вътрешно откритие, откритие на себе си към мистериите на Вселената... Превръщаме се в проводници на духовна информация, усвоявайки универсалния език на Мирозданието. Творческият процес е твърде деликатен. Той освобождава вътрешната ни сила и е по-скоро заплаха за машинизираният ни живот. Оцеляването през идните векове в голяма степен зависи от Творците на планетата ни... За вас, настоящи и бъдещи Творци, за вас, Строители на новия Свят, за вас Откриватели на новата Eпоха пиша тези последни редове... Стъпили здраво на майката Земя, с чисти чувства, Сила и Воля, с безкрайна Любов и отворени сърца, ние бавно, но сигурно си пробиваме път през невежеството и влитаме в Ерата на Просветлението! Животът не е само Любов, Животът е безкрайно трептене в ефирните нива на Мирозданието!
Животът... / 15.01.2007 20:33:37
	Здравей, Приятелю! Ти, който си вперил очи в монитора... Ще усетиш ли ласката ми? Как да кажа "Обичам те!", на толкова непознати души? Как да кажа "Любя те!", на цялото Мироздание, непознавайки го? Искам да премахна съмнението, искам да мога да прощавам, искам да лекувам... С душата си да мога да обичам, Истински и безрезервно... Здравей, Приятелю! Отпусни Душата си свободно да полети. Разтвори Сърцето си в зелените поля на Любовта... Като второ раждане е Oсъзнаването! От невръстни дечица ни учат на подчинение и приемане на авторитета... Баща, майка, брат, сестра, учители... Израстват малките в неведение, в заблуди, в отегчение... И когато дойде Тя, прекрасната и чиста Любов, малко са хората готови да я посрещнат! Защото човек е необходимо да бъде центриран в себе си, уравновесен, да упражнява правото си на Собствена Воля... Да бъде в Хармония с Вселената! И ето тук най-важното е да помним, че Волята изисква Съзнание! В свят изпълнен с Изобилие, с лесно постигане на множество желания, е доста трудно да се изгради Непоколебима Воля. В Пътя, който следва Душата ни е необходимо да има съгласуваност на потоците. Задачата на Разума е да решава кой път е правилен, а на Волята е да следва този Път! И ето ни, хармонизирани и уверени в себе си, търсещи Любовта... Добре дошъл, Приятелю! Заповядай да се стоплиш в сърцето ми! То няма да те изгори в пламъци, нито да те удави в дълбоки потоци! Но ще те обгърне нежно, топло и ефирно... Добре дошъл в света на Любовта! Дошъл от света на земното, водното и огненото, вдъхни от Вятъра, разтвори душата си... Сега! Блажени са достигналите до това състояние... В сърцата ни Любовта не е вече любов на потребността и желанието. С помощта на опита от предишните етапи на животите ни, чрез силата на Волята, нашите потребности са били задоволени или преодолени. Любовта вече е радостното приемане на всичко, дълбок покой и Хармония, Вечност и постоянство! За да се отворим за Любовта е необходимо още малко усилие... Да развием способност да се справим с Егото си, да си позволим да загубим самоналожените граници, да се слеем със света около нас! Присъщо за Любовта е усещането за постоянство и последователност. Любовта, която идва и си отива ни разбива! А тази, която представлява Обединената Безкрайност ни дава огромни възможности за Промяна и Свобода! Любовта е Енергия, която ни помага в развитието като Човеци... Нейното проявление е Божествено! На планетата Земя, това може би е най-величествения спектакъл! Неопределимата омайна сила на Любовта, даряваща, обединяваща, хармонизираща душите ни... Любовта е единство! Тя е доброволно сливане с Висшият ни Аз... Тя е Майката, Тя е бащата, Тя е детето, чисто и невинно... Тя е Лечителят, Учителят, Утешителят... Тя е осъзнаването на Света без граници, че всички ние сме Едно! Тя е центърът! Около нея се въртят останалите сцени на Животът ни. И тя е двигателят, и Енергията, и Силата за Духовно извисяване! От тук започва Духовният Път! До скоро... на петия етап! Защото животът е непредсказуем и вечен, защото след всяко вдишване, следва издишване, след падане - ставане, след смърт, следва Раждане!
in the sunset / 09.01.2007 20:32:48
	:):):).....:)
in the sunrise / 09.01.2007 20:31:44
	хехехе, сладури:):):)...;)
little hornet on my finger... / 09.01.2007 20:30:29
	хахаха, благодаря ви за смешките;)
In The NET / 09.01.2007 20:29:15
	;):):)
Sky Walker In The Water / 09.01.2007 20:28:19
	хехехе, наистина от къде ли я избарах;)
Среща, Разминаване, 71 въздишки... / 09.01.2007 20:27:05
	Това е легендарният SR-71... 1, от там и заглавието:) 2, в ляво може би виждаш част от крилото на Л-39 Албатрос - понякога летя на него;) Поздрави на всички!
rush / 09.01.2007 20:24:34
	:)............:)

«
1
2
3
4
5
6
7
8
9
»

Следваща
Последна страница
Общо страници : (9)

Коментари оставени към Автора

Заглавие	Коментар	Автор
Отново на път / 06.07.2006 17:24:13
	Свечерява се. Щурците се надсвирват в храсталаците. Прокрякват жаби. Току пролайва по някое куче. Обзема ме спокойствието на тихия селски живот. Започва тихо да ръми. Прекрасно време за творческата ми душа... Минава ми мисълта за кавала и как би звучал в унисон с природните звуци. За жалост малкия бебо го е натикал някъде и това ме спира да импровизирам една природна картина. Славеите вече са омаяли женските си и надпяванията им са преключили, но отвреме на време се обажда авлига. Прекрасно е, но винаги е много кратко. Ако само го повтори дори, славея завинаги ще остане в историята като най-изкусния певец. Семейство тантурести таралежи потропват из треволяка и вдигат шум колкото стадо носорози... Пътуване... Сънувам, че плувам с китове из океана. Вълнуващо преживяване! Задъхващо и непознато. Тътена от песента им разтърсва всяка моя клетчица. Океана ме поглъща с необозримостта си... Миговете на просветляване се удължават от сутрешната влага. Надигат се вълма мъгла, които бързо преминават в стратосова облачност. Природата се събужда за новия ден с бързите прещраквания на щъркови клюнове. На изток за кратко се показва слънчевия диск и се скрива зад пелената от облаци. Прекрасно време за пътуване... "В изкуствения свят, в който сме се наврели, забравили за предназначението на живата природа около нас, забравили или отрекли естествените, простички, но гениални божествени откровения, забързани в сивото си ежедневие ние пропускаме да поживеем истински, гоним се със стрелките на часовниците си и вечно нямаме време, улесняваме живота си с технически решения, а всъщност им робуваме, стоим като хипнотизирани пред телевизорите си и преживяваме нечии други животи, нечии други мечти, работим за някого, вместо за себе си, не отглеждаме сами децата си, а ги предаваме в ръцете на системата... А те милите откъде да разберат примерно, че краставичката и доматката не порастват в магазина, а никнат от земята, дават плод и искат само малко грижа и вода... и, че тогава са наистина вкусни, а не с отвратителния вкус на талаш..." Пътуваме... Потокът от мисли прекъсва до момента, в който виждам куче до пътя. Странно е. Стои и гледа на отстрещната страна. А там човек слиза от колата си. Подминавам кучето със страния поглед и хвърлям поглед в огледалото. Мъжът от колата като герой излязъл от мечтите ми, подхвърля къшей хляб на бездомния пес. Хвърли му го така, че да не го уплаши...Отминавам... Остава само малко влага в очите ми и един хубав спомен от един добър човек. Пътуваме... Истории се преплитат в умът ми. До мен дремят половинката и третинката ми... Незнайно е дали всъщност и четвъртинката вече не е между нас. Километрите се нижат като мъниста. Селата изкачат зад завоите и остават бледи спомени от покриви, прозорци и лица. Съдби, запечатани с клеймото на незнанието... Съдби живяли и останали в невидение... Съдби поробени, приспани, оковани... “Колко ли знание ни е нужно, за да заживеем ЕСТЕСТВЕНО? Защо бягаме от Природата и се завираме в задушни апартаменти и гета? Защо трябва да живеем като насекоми, в тесни килийки, слушайки караниците на съседите...? Кому са нужни всички тия измишльотини на цивилизацията, на които ежедневно трябва да робуваме? Защо така порочно и престъпно заблуждаваме децата си, тровим ги с цигарен дим още преди да се родят, изоставяме ги на грижите на чужди хора, а после се чудим на престъпленията им... Защо точно сега се сещам за тези проблеми, а не се отдам на прекрасния ден пред мен? Спирам! Точка! Ще помисля отново някой ден за навиците и заблужденията на съвременното ни общество, за това как да събудя поне близките нам роднини...” Пътуваме... Планината се издига напреки на пътя и ни поглъща в горите си. След поредица от завои, достигаме до мястото. Прекрасната поляна, от която ще излетим с бебо... Докато мама приготви нещо за хапване ние с малкото прекрасниче ще се пореем из висините. Подготвям планера и проверявам старателно коланите и въжетата. След като сверявам посоката и силата на вятъра се превързвам за подвесната система и подвиквам на синчето ми да идва. Той тъкмо е намерил поредната калинка и я подканя да полети с нас. Подкачвам и него и внимателно изчаквам подходящия момент за старта – стабилен, постоянен, насрещен порив на вятъра... След няколко бързи крачки вече сме във въздуха. Пътуваме... Сърцето ми бие учестено. Намествам се удобно на седалката. Правя плавен завой на ляво в търсене на термика. Мама ни маха от поляната, само тя си знае какво й е... Извисяваме се все повече над гори и скали, прелитаме над ястреб, който спокойно наблюдава с едно око нашествениците в личните си простори. Бебо е притихнал и наблюдава земята с интерес. Вятърът ту притихва, ту се засилва в лицата ни, в зависимост от посоката на полета ни. Приземяваме се на неголяма полянка и полягаме в тревата, тръпнещи от преживяното. Обаждаме се на мама да дойде да ни вземе. Пътуване... “Щастлив полет соколи мои... Нека късметът бъде с вас! Мама пристига да ви нахрани. Свежите билки от гората ще заредят душите ни, отгледаните в градината ни зеленчуци ще се погрижат за телата ни, а изворната вода ще напои всяка клетчица с енергията на Балкана... Пристигам при вас орлета мои, пристигам...” Когато пристига, тя ни заварва да се къпем в близкото поточе и бързо се присъединява към нас. Въздухът се изпълва с цветни лъчи в пръските на водата. Вземаме от реката камъчета за спомен от прекрасния ден и посядаме на сянка да похапнем. На дървото с крясък каца кълвач и започва отмерено да почуква. Опитвам се да го снимам, но не успявам. Все се крие зад дънера... След обяда, докато мама прибира багажите с бебо набираме цветя. Сплитаме венец за нашата принцеса и набързо я коронясваме. Тя подскача наоколо с радостни възгласи и позира за няколко бързи снимки. Забелязвам в тревите огромен скакалец и започвам да го дебна... Пътуваме... На влизане в имението ни посреща Вихра, а след нея Бойко и Боряна весело подскачат навирили опашчици като свинчета. Радостни от срещата с обичните ни живинки ние слизаме от колата и всеки гушва по едно кученце. Боян прегръща Боряна, Мама погалва Бойко, а аз събарям Вихра в тревата и започвам да я галя по корема и зад ошите. От езерцето се обаждат патенцата, лек ветрец ухаещ на билки милва лицата ни, а кобилката и жребчето застанали под ореха на сянка цвилят за поздрав на семейството ми. Обхождаме всички и всичко наоколо и се оттегляме в прохладната стая за почивка. Пътуваме... Плавно се възнасям нагоре и нагоре, и нагоре... В далечината остават три спящи тела, имението ни, села, градове, язовири, планини, морета, океани, Земята, Луната, Слънцето, Млечния път, галактики... Загубвам се из вселенските простори, но не забравям от къде съм тръгнал и сребърната нишка ме довежда обратно в тялото ми... Отварям очи и се усмихвам на половинката си, тя ми отвръща с въздушна целувка и тихо се претъркулва да я гушна. Бебо диша спокойно и ритмично, може би учи в своето космическо училище... Тихичко излизаме в градината да поработим. Пътьом приготвям следобедния чай... Пътуваме... След чая и следобедната закуска дружно отиваме да поплуваме. Телата са ни загорели от слънцето, а мускулите са се издължили от подводните усилия. В топлата вода е пълно с деца и възрастни, които просто се киснат, но след като опъваме един коридор, плуването става възможно... Малкия се е хванал за раменете ми и бодро шляпа с крачета, не успяваме да избягаме на Мама... Вечеряме край реката, наслаждавайки се на залеза и комбинацията от облаци над Балкана. Наблизо преминава стадо кози и звъна на хлопатарите им прекрасно допълва ромона на реката. По отблясъците на вълните прелитат за последно лястовици. Хранят малките, които скоро ще упражняват крилца из небесата... Пътуваме... Отново на път, ден след ден, Пътя на Животът ни зове , а ние просто го извървяваме.... Следваме мечтите си, а може би и те нас, препускаме по Пътя и понякога спираме, пътуваме с майката Земя нанякъде, следваме голямия Ян, а Той заедно със Млечния път препуска към Срещата на Вечността, Безкрайната спирала от Възможности и Вероятности... Пътуваме...	ati
Бебo и Биба / 10.06.2006 17:11:00
	:):)	bubulincho
Бебo и Биба / 10.06.2006 16:52:55
	mn sladurska snimka!	perito
хармония...2 / 14.05.2006 23:06:24
	(1) ati: ?!?	balevsky
хармония...2 / 14.05.2006 23:04:30
	Отстъпвам от дежурство. Прибирам се и се приготвяме се за село. Слизаме с бебо до колата. После сядаме на пейките и му давам му да хапне орехчета и ябълка. Подавам му бурканче от детска храна пълно с белени слънчогледови семчици. Започвам да пренасям багажи. Малкия ме следва на всяка крачка. Качвам се до тавана да сваля лимоновото дръвче. Нарочно избързвам, за да не се качва до горе и той. Свалям го долу и повдигам Бебо да подуши цветовете му. Омайно е! Междувременно изхвърляме боклука. Мама ни го спуска с въже от терасата. Натоварвам в колата чантите за басейна, храната и раничките. Поставям и лимона отзад в полу-легнало положение. Мама слиза с последните багажи. Качвам се да взема забравени неща, а след мен и Мама. Бебо нетърпеливо се е наместил в колата и е оплескал седалките с кал. Почиствам, настаняваме се и... колата отказва да запали! Забравил съм да изключа консуматор, който е изтощил акумулатора. В този момент пред нас спира съседа и изкача от колата си с кутия бомбони. Рожденник е! После се сеща, че не ядем бомбони, а аз му казвам да е жив и здрав и да ни черпи едно теглене... След малко вече сме на път! Мъничкото човече си пъхва ръчичиката в бурканчето, вади си семчици и си хапва. Настанил се е удобно в Мама и коментира обектите, край които минаваме: " Бръм-бръм, Му-у-у, Пуф-паф няма, Бау-бау, Брум-брум, Кан...". После започва да мрънка. Поглеждам го и виждам, че не може да си извади ръчичката от буркана. Награбил е много семчици. Мама му казва да ги пусне и му обяснява да си взема по по-малко. Сещам се как ловят маймунки из Африка. Точно както Бебо не се сеща да пусне семките, за да си извади ръката, маймунката не пуска портокала и я хващат, за да я продадат на някой любител на домашни животни. Замислен, подминавам отбивката за село. Умислена е и Мама... За Бебо всичко е нормално. Той прави знаци, че отиваме да плуваме. Присвива ръчички пред гърдите си и започва да се върти от кръстчето - много е сладък. Влизам в селото през следващата отбивка. Разминаваме се с кмета и си махваме от колите. Паркирам пред гаража и свалям багажите. Радвам се, че донесох цъфналия лимон на село. Бебо дори не слиза от колата. Знае, че отиваме на басейн и си чака къпането. Намерил е кесийка с хляб, отворил си я и доволно си ръфа коричка. Явно му се отворил апетита. На тръгване откъсвам девет зюмбюла за чистачката на басейна. След десет минути с Бебо сме голи на полянката до басейна и той започва да прави купчинки. Казвам му да мине под дървото и той послушно застава там. Чудя се как да го измия, а Мама я няма да помогне. Заета е с готвенето. Изсипвам съдържанието на тоалетната чантичка на тревата и загребвам вода от басейна. Бебо ме очаква под дървото. Измивам го на три пъти и отиваме в банята за по един душ. Поднасяме благоуханните зюмбюли на лелята. В топлия басейн гъмжи от деца. Правят странни упражнения под ръководството на треньор. Понасям се по водната повърхност с малчугана на гръб. Той се е вкопчил за раменете ми и рита с крачета, оставяйки купища мехурчета зад нас. Като достигаме до другия край започва да вика: "Там, там!" и да сочи металната стълба. Хваща се и започва да бълбука. После изкачва стъпалата и се хвърля от стартовото блокче право в прегръдките ми. Мама го е научила на тези номера. Веднага се насочва пак към стълбата. Когато му омръзне, лапва малко вода в устата си, излиза, полива блокчето да порасне и пак скача. Разхождаме се из басейна, задяваме каките и те нас. По-късно се оказва, че една от тях е била дете на мой съученик, който не съм виждал от осемнадесет години. Странен е живота! Мама се присъединява към нас и тати вече не е интересен. Започвам да плувам наоколо и да се закачам с половинката и третинката си. После дружно изкачаме, изкъпваме се и се печем на пролетното слънце. Чудим се къде да обядваме и решаваме да ядем тук и сега! Мама е радостна, че няма да се бавим отново с пътуване, гладна е! Наготвила е чуден обяд. Хапваме дружно. Бебо е приседнал на бедрото ми и току ме посипва със салатата от марули. Мама бързо се присяга и ме почиства. Вече хапнали, пооставаме още малко да посъберем слънчеви лъчи. Милинкия бебчо ме хваща с ръчички за бузите и нежно ме млясва по устата. Става и се напъхва в обувките ми. Може да влезе целия вътре, но започва важно да ходи наоколо и да се препъва. Събираме багажите и поемаме към село. Мама приспива Бебо, докато аз оправя багажите, после излиза в градината да насади разни зеленчуци. Прозявам се! Сещам се, че нощта съм спал само четири часа и се оттеглям в хола да подремна. На пода виждам слънчево петно и се свивам на кравай върху му. Завивам си кръста с памучно одяло. Унасям се... В просъница дочувам, че Бебо лудува из двора. Отпуснат съм. Представям си го как щъка из насажденията, как милва овошките и им говори: "Ам-ам..." Протягам се да се разсъня. Слънчевото петно е вече на дивана. В стаята влиза синчето ми, гол, голеничък. Присяда до мен и нежно ме погалва. Изпълва ме с топлина и радост. Влиза и Мама. Ще пием чайче, но е забравила да вземе мед. Като лакоми мечета, останали без любимото си ястие, с Бебо се споглеждаме и решаваме да отскочим до съседите, а после и до съседното село. Връщаме се с пълен буркан вкусен медец. Усеща се ароматът на близките лавандулови плантации. След чая решавам да оправдая днешната храна и се захващам за работа. Бебо върви подире ми и помага. Поливаме дръвчетата и насаждаме цветя. Малкия агроном сам ги открива и донася. Изкопавам дупка, а той ги поставя вътре, затрупваме и поливаме. Захващам се с лепката в долния двор. Детенцето ми пристига с две кофи. Една голяма метална и неговата малка пластмасова кофичка за пясък. Донася ми ги и ми ги връчва тържествено. Питам го с какво да ги напълня, а той посочва с ръчичка и вика: "Там, Там!" После отива и започва да рови с лопатка в земята и да събира гулийки. Вече е на две годинки и два месеца. Още не говори, но е голям артист и всичко показва нагледно. Мама пристига с вечерята и присядат до цъфналата праскова да похапнат. Викат ме и мен, но още не съм заработил обяда, камо ли да вечерям. Слънцето залязва зад хълмовете, но до реалния залез има още време. Продължавам да се боря с лепката. След малко с Мама се радваме на напъпилите къпинки. Махаме старата им тел. Наранила е прасковата и смокинята. Трябва да се сме по-внимателни и наблюдателни. Тела е наследство от старите обитатели на двора, но можеше да го махнем отдавна, стига да бяхме го забелязали. Започва да притъмнява и се прибираме в къщата. Време е за почивка..	ati
(*)> / 14.05.2006 22:55:54
	Мисли, идеи, чувства и памет... Искаме или не, оставяме спомени... Оставяме всичко и то се записва... Къде ли?... В АКАША... Защо творим?. Защо живеем? Защо сме тук? ЗАЩО, защо? Нищо не е просто така! Егото си храним, това е! Споделяме болки и радост. Споделяме мъка и страх. Учим и се поучаваме. Запълваме кладенеца на времето. А него го няма! ХА! Наистина ли? Има го, ето, изтича... Летим, но нивга не пристигаме... "Сегатата" се нижат, същински песъчинки. А някой обръща часовника... И ние забравяме, отново се потапяме в нови тела, в нови култури... И нехаем за времето, за планетите, за звездите, за БОГА... Гледаме да се нахраним, да пийнем, на топло да се приютим... И пишем, ли пишем за ЕГОТО наше, да е нахранено и на топличко ТО! Е, има и хора, и ХОРА! Вълшебници има добри! Даряват с усмивки и радост. И прошка ти дават дори... А ние бедните духом, поглеждаме с тъжни очи... Примиряваме се бързо и лесно, отрупани с вечни лъжи... ... а перата тихо поскърцваха, отбелязвайки единици и нули... ...там в дълбините на космоса... ...там нейде в АКАША...	ati
^^^***^^^ / 04.05.2006 13:57:07
	View crop готино:)	akuji
^^^***^^^ / 04.05.2006 12:28:10
	tuka njama focus, ina4e e mnogo krasivo...!!!View crop	pepit
^^^***^^^ / 04.05.2006 12:20:44
	Ветрец повдига морни ми клепачи, съзирам капчици по елхова гора, отпивам, вдишвам и смирено лягам, разперил пръсти в мократа трева. Небето гледам и се радвам и стихове на ум редя "Излезте всред Природа, Братя, посейте семе в родната земя." В мечтите свои птици виждам и песни слушам в борови гори, че няма нищо по-красиво от пролетните влюбени стрели.	ati
^^^***^^^ / 04.05.2006 12:19:48
	Като комета бавно се разпадам избликват чувства, мокрещи сълзи, остава сам-сама душата и думички безмислени реди.	ati