(39) VoxGabrieli:
Не мога да схвана, какво ми казваш за Берлиоз и Ван Гог? Че си заминават наритани, или че са нещастници, или и двете заедно? Или че са избрали за Господ публиката или че не са я избрали за Господ? Нищо не се разбира от недовършените ти намеци. Говори до край.

Също не ми е ясно, какво означава да си честен пред себе си и това да е условието да си честен пред света? Че той всеки сериен убиец е буквално максимално честен към себе си и със сигурност това му носи убеденото усещане, че е напълно честен към света.
Понятието конформизъм да ти е известно случайно? Социализирана, несоциализирана личност, психопаталогия, уравновесен характер, нещо говорят ли ти тези думи?

Твоето съкровение, човече е едно малко плюшено мЕче и за нищо повече от спокойствие на детския ти сън не може да послужи. Ако не превърнеш съкровението си в малка драма, картина, спектакъл, твоето съкровение е пукната пара.
Това тук не е изповедалня и никой не е кварталното кюре. Хората са вътре, защото са дошли на спектакъла. Твоята роля в случая е ролята на пословичния "чистник", на фона на чието чисто присъствие, "мръсниците" изпъкват. Коя е твоята честност, кажи ми? Да изтъкваш мръсниците или да изтъкваш идеала си за чистота. Или ще вълнуваш или ще си глухата линия.

Радвам се, че те провокирах да дадеш от себе си малко повече от това, което даваш на личния си Господ, за да усетиш върховността на това, да се отдаваш на Нейно Безаперлационно Величество Публиката. Да знаеш, че владееш ли, значи не са те назначили властващите политици и управляващите банки, а владееш ти самият, защото си изразил собствената си неподправена потенция и всички са разбрали, на какво си способен и кои сса твоите СЪКРОВЕНИ достойнства.

Ще се разберем ние, когато ти най-сетне си признаеш (честен пред себе си), защо аджеба си влязъл в този профил.

(33) VoxGabrieli:
Ако публиката не е всеядна, артистът е загубен.
Ако артистът разговаря с вътрешния си господ, ще си отиде, изпратен с ритници.
Ако си честен с единствения Господ - Нейно Величество Публиката, ти си в състояние да я накараш да заобича твоето искуство, защото е ясно, че си всеотдаен към нея, а не към изкуството, господа си или себе си.

Животът е критерият на всички критерии. Съвършенството е скромен майтап със собствената амбиция за величие.
Животът, Човече, няма как да е опошлен, защото освен него, никой от нас няма никакъв друг живот, който да е истински, а тоя да му е за проба.

Когато осъзнаеш, че не си жив, за да правиш упражнения, как да живееш, тогава ще почувстваш ясно, кой е исконният подтик на човешката душа към великото благородство на изкуството.

И тогава, човече божи (на божеството Публика), с отворени очи и ясен поглед, ще погледнеш право напред пред себе си и в открития простор пред теб ще кажеш ясно и уверено: Амин (което на иврит, чисто и просто се превежда буквално ВЯРВАМ). Това казват хората пред своя Господ (моят е Публиката) Аз Вярвам.
Да вярваш (а не да не вярваш, че е нужно да вярваш) в живота и в хората, това е пълноценното общуване, Човече и то е прекрасната радост да си жив.
Аз Вярвам.

Разгледах профила ти. Обърнах внимание, че си между малка и млада.
Защото свободата наистина е привилегия на взръстните, тъй като тя е първо представа за света - нещо, което възрастните имат повече от децата и младите хора и второ, свободата е преди всичко пълномерна отговорност - нещо, което по принцип възрастните имат, а децата и младите хора няма нужда да имат.

После разгледах и останалата серия с коня и видях, че наистина си написала под една от снимките с коня "свобода".
Значи, казах си, наистина това е представата на тази деликатна млада госпожица за свободата - природата на открито (въпреки, че е в околоградска среда. Значи близостта на града е условие за свободно движение), жената на коня (която въпреки привързаността си към коня - суперинтелигентно животно - жената е облечена в червено. Значи има нужда повече да я видят, отколкото да се порее с коня в безбрежната природа) и безбрежността, която във всичките ти снимки от серията е затворена от тарабите на конефермата.

Аз съм доста критичен и дребните детайли ми се струват прекалено едри и красноречиви.
Но отлично зная, че поколенията сменят нагласите към класическия символизъм и урбанистиката става ясен критерий за всяко фототворчество. Още повече, тъкмо колоритът, гамата, хармонията на тоновете в тоналността се сменят най-много и най-бързо и ефективно през погледа на деликатните млади хора.

Аз само изказах една класическа концепция за коня и свободата, но уважавам безусловно авангарда на младостта.
Ще изчакам да видя, как ще се развиеш в творческото си мислене и амбицираните си постижения. Затова сега няма да гласувам тук.
Пожелавам ти обич към фотографията, обич към света, обич към хората и обич към изкуствата на хората.
Успехи, Находка!

Добре, ВоксГабриели (каквото и да трябва да означава това за разлика от 13-ти или 23-ти и т.н.), аз се върнах назад и проверих, дали случайно не съм изпаднал в нелепост, да съм те нарекъл с някакви обидни епитети при положение, че ти нито си ме обидил, нито пък ми желаеш смъртта, нито се опитваш да ме поставяш "на място". И не забелязах да съм ти писал - цитирам те от постинга ти: "Първо обидните ти думи: "недонос, скапан лигльо" си заслужават внимание от страна на админа за неспазване на правилата тук!".

И още веднъж ще те цитирам: "А че съм под номер тринадесети под тази снимка ме прави фатален за всички в тази дискусия и най-вече за автора на кадъра и в никакъв случай за самия себе си!

Нищо не ме е обидило, просто защото много малко от показаното тук и коментираното отдолу ме засяга. В този смисъл нямам никаквапричина да "преодолявам себе си", както ме съветваш!".
Задавам си въпросите: Какво те води в коментарите на поместената тук фотокомпилация? Защо пишеш дълго и обидено? И кога най-сетне ще се изкажеш по качествата на кадъра, под който коментираш?
(както, между другото аз самият най-добросъвестно постъпвам, влизайки за коментар под различни кадри)

(18) balevsky:
"Днес Салиери се изпълнява, слуша и записва изключително рядко. Безспорно той е бил талантлив музикант и важна фигура в тогавашния музикален живот. В сравнение с Моцарт Салиери е бил посредствен композитор. Има стотици като него – талантливи, популярни през своето време и впоследствие забравени (почти) напълно. Истински през мъглата на времето блестят само гениалните творци. Като Моцарт." - дословно цитирам.

Салиери Балевски, ти този форум за производство на трудолюбиво изработени семейни снимки ли го взимаш? Тука да не е реп за картички?

Да не би да имаш намерение да излееш тук целия си трудолюбиво изработен посредствен боклук? И да очакваш публичната благодарност, оценка, признание, уважение и почит за твоето бездарно трудолюбие.

Огледай се, партийни фотографе. Около теб има хора, които обичат фотографията повече от себе си и живота, повече от фотографията. Те работят не по-малко от теб, но са талантливи, а не посредствени. Ти сам се присъединямаш към посредствеността, без никой да те набеждава.

(17) balevsky:
Ти ли намери трибуна?
Голям бездарник си, човече. Преследваш ме мен, когото презираш искрено (искаш смъртта ми, опитваш се да я предизвикваш), да ми натрапваш желанието си да ти давам оценка (преди да съм умрял, Салиери скапан). Дай си я самичък фамилия Балевски. Нали имаш шефове да ти оценяват салиерския труд.

Някой изнуди ли те да показваш мижитурки във величествени пози и да лъжеш нагло като партията си ръководителка цялата публика тук с нескопосни лъжи за автентичност.

Кой е жалък тук? Да не би да си тъкмо ти?
И кой е революционният дух за възсъздаване на справедливост? Ивайло не бил номер. И това го казва един безличен, скрит зад партията сватбарски снимач.

Дръж се прилично лигльо Балевски. Какво смяташ, че като си недонос и ще ме накараш да се самоубия ли? Лигльо. Партиен, скапан лигльо.

(13) VoxGabrieli:
13-ти, не ставай фатален, моля те.
Ако нещо те е обидило, опитай се да преодолееш себе си.

Каквото имам, показвам. Старите неща са за старите скринове и за старите старчоци със старите нафталинови спомени.

Не ме търси в носталгията и сантимента. Даже и в банята не ми трябват.
Представи си в банята да си казвам: Еееех колко хубав бях едно време, а сега и шкембе имам и пишката не ми става, я да взема да се удавя с вода от бойлера.
Или: Толкова съм хубав мама му стара, че направо ще взема сам да се влюбя в себе си и никой да не ми трябва да споделям с него радостите и скърбите си, успехите и пораженията ми, съобразителността и нетактичността.

Не, 13-ти. Не ми харесва такава съдба.