Мисля, че фотоса нямаше да загуби, ако има малко околна среда. Интересно е, но не е толкова интересно, колкото би могло да бъде. Един вид си ползвал нещо уникално, но си пресилил ефекта на уникалността и то е станало неуникално.

Човек може да отиде там и да го види на живо, но тук ти го поднасяш през твоята лична гледна точка. Значи, ние очакваме от теб (добре, нека кажа аз очаквам), а не от мястото.
Разбира се, че е интересно, но искам и да ми е приятно. Това е егоизмът на гледащия. На който трябва да отговаря всеотдайността на снимащия.

Весели коледни празници и да станем щастливи през новата 2009-та.

Обработи го малко, де.
Така е шарено като циганска каруца. Пълна адмирация за циганските каруци, но все пак творчеството дава малко повече от една самобитна непринуденост.

Мисля, че ако обработиш фотоса, изтъкнеш предния план (без никакви намеци) и дадеш на фона да стане фон, да има лека дълбочина, кадърът наистина ще придобие свежест и стойност.

Подходящо за нова година, да има изобилие през новата година, но да не е просто изобилие, а изобилие с добър вкус.
Весели празници.

Филмите в торентите, софтуерът АутоКАД и Коледата в Белия дом носят индекс с една година напред.

Тази година, Коледа в Белия дом настъпва с една седмица по-рано. В 2013, вероятно Христос ще бъде вече седмаче и тогава ще се наложи да се създава друга християнска религия, която ще почива на нова притча, за преждевременно родения божи Син.

Политиката няма скрупули към историята. Нали самата политика "твори" самата история.

Весели Коледни празници за всеки, където и когато да ги посреща! Само празник да има и щастието да е безметежно.

Ако това тука е репортаж,
какво трябва да е това?: http://addleegg.blogspot.com/2008/12/37.html

На кое се казва събитие? - на откриване на свинеферма в столицата или на обществени вълнения на кое да е място? Партиен конгрес събитие ли е и кой е СЪбитуващ в него? Могат ли да се градират събитията, от какво зависи тяхната актуалност, кое се нарича фотодокументалистика, може ли репортажът да е документ и кога, може ли документът да е репортаж и кога? Кога е подходящо да се показва благоденствието на елита и кога благоденствието на обществото? Може ли едното да скандализира другото? Има ли проява на лош вкус и бездарие в поднасянето на един снимков материал? Може ли бездарието да характеризира личността и да я превръща от творец, в обикновен невежа?

Такива въпроси си задавам последните дни, защото светът не ни чака да се нагласяме според егокомфорта на скованите си душици и който докъдето е стигнал в живота си, от съответната позиция и ще реагира на обществените събития - кой адекватно, кой абсурдно.

Нито изкуството или фотографията ще чакат някого да направи баланса между собствените си кариеристични амбиции и желанието си да бъде човек и творец. То - Изкуството и тя - Фотографията се развиват независимо от нашите амбиции, защото са продукт на огромно количество хора по земята. И ние или ще се приобщим към изкуството на фотографията или ще оставим мазновлажната следа на плужек на кариеризма върху необятната площ на творчеството.

Понякога човек прави избора си, без дори да се усети че го прави.

Видях, но го оставих така, за да се вижда глупостта на реакцията ми. Смятам, че спонтанността носи информация за разлика от премислените "реакции", които имат за цел да не изглеждаме неподготвени (глупави).

Благодаря ти за поправката, Неси. Оценявам добронамереноста ти към мен.


Поставих тук тези "пра"стари снимки, защото ми се стори, че жанрът Репортаж има повече измерения отколкото бихме могли да изброим в първата половин минута. Но някои от измеренията, въпреки актуализациите на времето, остават характерни за жанра и го правят именно този жанр, а не някой друг.

Аз поставям на обсъждане тези снимки, като ги публикувам именно като Репортаж.