(37) boyko: Нещо май не можем да се изясним съвсем, но за щастие не намирам това за нужно въобще! :)

Последно предъвквам понятията, че Сънчо ми е сърдит вече! :)

Казва;: „Ако публиката не е всеядна, артистът е загубен.“ — Истина! Толкова много артисти (все едно в кое изкуство!) се препитават от едничката потребност на седящия в публиката просто да го погледа!...

Казваш: „Ако артистът разговаря с вътрешния си господ, ще си отиде, изпратен с ритници.“ — Не е невероятно! Тук ще ти припомня съдбата на много "модернисти" за времето си, изпреварили тълпата и намерили нови и свои изразни средства: Берлиоз в музиката, Ван Гог в живописта... сигурен съм тези са ти достатъчни! ;)

Казваш: „Ако си честен с единствения Господ - Нейно Величество Публиката, ти си в състояние да я накараш да заобича твоето искуство, защото е ясно, че си всеотдаен към нея, а не към изкуството, господа си или себе си.“
Казвам аз: Ако си честен пред себе си, то си честен и пред целият свят, открит и достоен! Ако си честен пред някого другиго, то ти си сервилен, готов си утре да си честен пред някого третиго и петиго, а това значи, че си лишен от достойнство, в повечето случаи по своя собствена воля, което е дори по-осъдително от това да си простодушен наивник. Още по-лошо — това те лишава от собствено виждане към правенето / пресъздаването на изкуство, което пък те поставя в позицията на слуга на публиката, в повечето случаи на платежоспособната "публика", ще я нарека "тоягата" и ще се сетиш какво имам предвид! Уви, трябва да призная, че има изкуства и творци, които не биха могли да се препитават, без да споделят твоето верую. Но тях историята не помни...

Казваш: „Животът е критерият на всички критерии. Съвършенството е скромен майтап със собствената амбиция за величие.
Животът, Човече, няма как да е опошлен, защото освен него, никой от нас няма никакъв друг живот, който да е истински, а тоя да му е за проба.“
Казвам аз: Май и на теб ти се спи! :))) При всички случаи не разбра точно какво имах предвид под иначе компютърното понятие „порт“ и взе да обръщаш разговора на морално-етична основа, вместо на естетическа. Не си търси собствената пързалка, човече, само щото ти е по-познато трасето! :) Прочее ти и надолу правиш същото!

Вместо резюме за по-нетърпеливият читател:
Твърдиш, че е Богоугодно да дадеш всекиму (в Публиката, според твоето определение) онова, което той очаква от теб. Аз твърдя, че търсиш Дядо Боже не там, където би го намерил изобщо, но това не е Богохулно дело... все още. Може би ако все пак не обожествяваш публиката си, нещата биха могли да си дойдат на място! ;)
Аз твърдя, ако не можеш да покажеш на публиката твоето съкровено творческо преживяване, докато твоето лично ангелче не те вземе в ръцете си... ти си за публиката нищо повече от келнер... обер-келнер в най-добрия случай! Човек с униформа — музикант, фотограф, актьор... един от многото. Но честен ли си от към себе си, показваш ли това, което твоята същност ти диктува, ти си вече творец, когото Публиката цени. Ти си ИМЕ!

Ще се разберем, boyko, но нека първом се наспим! [clock]

(33) VoxGabrieli:
Ако публиката не е всеядна, артистът е загубен.
Ако артистът разговаря с вътрешния си господ, ще си отиде, изпратен с ритници.
Ако си честен с единствения Господ - Нейно Величество Публиката, ти си в състояние да я накараш да заобича твоето искуство, защото е ясно, че си всеотдаен към нея, а не към изкуството, господа си или себе си.

Животът е критерият на всички критерии. Съвършенството е скромен майтап със собствената амбиция за величие.
Животът, Човече, няма как да е опошлен, защото освен него, никой от нас няма никакъв друг живот, който да е истински, а тоя да му е за проба.

Когато осъзнаеш, че не си жив, за да правиш упражнения, как да живееш, тогава ще почувстваш ясно, кой е исконният подтик на човешката душа към великото благородство на изкуството.

И тогава, човече божи (на божеството Публика), с отворени очи и ясен поглед, ще погледнеш право напред пред себе си и в открития простор пред теб ще кажеш ясно и уверено: Амин (което на иврит, чисто и просто се превежда буквално ВЯРВАМ). Това казват хората пред своя Господ (моят е Публиката) Аз Вярвам.
Да вярваш (а не да не вярваш, че е нужно да вярваш) в живота и в хората, това е пълноценното общуване, Човече и то е прекрасната радост да си жив.
Аз Вярвам.

(29) boyko: С риск да попродължим дискусията, но и с убеденост, че сме далеч от спама, ще си позволя да добавя нещо още.

  Казваш: „Излезеш ли на сцената, тук господ е само публиката. Дълбоко уважаемата и жизненонеобходима за горящата душа на артиста, Нейно Единствено Величество Публиката.“

  Може би е Господ публиката, докато шуми и ти напомня присъствието си. Притихне ли обаче, оставаш насаме със своят си Господ, със собствената си честност към себе си и всеотдаденост в израза на това, което твориш / пресъздаваш на сцената. Няма друг Господ освен този дълбоко в теб и колкото повече го откриваш на другите чрез творчеството си (музика, фотография, театър, каквото и да било!), толкова по-голям е шансът публиката да те заобича!

  Тя - публиката - е всеядна за жалост. Във всички изкуства, та дори и тук, в този сайт е така. Ако си старателен и прилежен просто, тя ще те изпрати с аплаузи. Ако си обаче безкомпромисен в това, което имаш да споделиш с нея, това, което твоят Господ ти налага да облечеш в изкуство, то тогава както ти си я нарекъл „Нейно Единствено Величество Публиката“ пак с аплаузи няма дате пусне от сцената и ще видиш ти що е да те обича! Защо!?? Защото честният пред себе си творец общува с публиката през нейния собствен честен към себе си „порт“ ще го нарека на компютърен език — онзи, който не е опошлен в ежедневна социално-битова употреба по необходимост.

  И понеже не обичам да съм голословен: http://4coolpics.com/video/O%20meu%20Zahir.exe