Тогава се случи един (в точния смисъл на думата) Всенароден митинг, 8 дни след като Тодор живков бе свален от власт (независимо, че това беше вътрешно партиен преврат).

Когато разбрах, че ще има този митинг, оставих абсолятно всякакви лични задачи, свих едно одеало, пъхнах в него фотоапарата Екзакта с 6 целулоидни ленти Орво 100 АСА, купих си билет за влака и отпътувах към София без миг колебание. Исках да се включа органически в свободата на хората от нашата мила и скъпа Родина България.

Имаше толкова хора, колкото е ясно от снимките. Не площадът, а пространството около Александър Невски беше (видно е) претъпкано с хора като мен, петимни да видят родината си свободна. Милиционерите бяха скромни, тихи като мушици, услужливи и между другото и ведри. И на тях им харесваше (нали всички живеем заедно).


Изказаха се много хора, има ги в един сайт на една радиожурналистка, ако ви е интересно, ще намеря сайта и ще пусна линка тук. Едно момиче ми беше подарила една малка и спретната стихосбирка на Луи Арагон, който е комунистически поет, но е Френски комунистически поет, което прави комунизма напълно различен от представите ни за комунистическа политика. Цялото движение Футуризам в световната поезия произлиза от Маяковски и Есенин, а нашият великолепен поет Гео Милев има такива поеми, които загряват мозъка и сърцето синьо.

Тази стихосбирка на Луи Арагон ми послужи за тефтер, в който вписвах бележките си от митинга и другото беше прекрасния ми Екзакта (един от най-великите фотоапарати от целулоидната фотоепоха). Но превъзходното за мен е мигът, който запечатах в сърцето ми докато е живо, че хората изпитват вопиюща необходимост да са свободни и това не означава да си правя, каквото си искам.

Ето ги там, на тези пожълтели кадри, нарочно ги направих мънички, защото са стари и няма нужда да се месят в живота на тези, които тогава бяхте деца и бебета.

Всеки има исконното право на живот и реализация и аз няма да нахалствам от моите 50 години, да се пъча пред вас, младите хора на България.
Но да знаете, че свободата е безукорно доказана с толкова много смърти, но адски по-важното, с толкова ужасно много животи, че е немислимо да изпитваме съмнения, за какво служи тя. Свободата не служи за нищо, тя е опората на човешкия живот.

Видях, но го оставих така, за да се вижда глупостта на реакцията ми. Смятам, че спонтанността носи информация за разлика от премислените "реакции", които имат за цел да не изглеждаме неподготвени (глупави).

Благодаря ти за поправката, Неси. Оценявам добронамереноста ти към мен.


Поставих тук тези "пра"стари снимки, защото ми се стори, че жанрът Репортаж има повече измерения отколкото бихме могли да изброим в първата половин минута. Но някои от измеренията, въпреки актуализациите на времето, остават характерни за жанра и го правят именно този жанр, а не някой друг.

Аз поставям на обсъждане тези снимки, като ги публикувам именно като Репортаж.