Поразитилен портрет.

Тъкмо гледах, че на една и съща страница са снимка на принцесата на Варна, която е хиперсексуалноизлъчваща и този портрет, който е хиперНЕсексуалноориентиран.
И си мисля: Защо, след като видях снимката на принцесата на Варна, реших да погледна този портрет? Дали съм хомосексуален, извратен, изхабен или всичко взето заедно?

И си отговарям: Може и да е всичко заедно, обаче, този портрет ми говори много, а там не видях нищо.

Затова този портрет го гледах 5 минути, а на онова му се нагледах за 20 секунди.
И поради това коментирам, че това е Поразителен портрет. Защото ме порази, че ми е видимо по-интересен отколкото принцесата на Варна.

Разбира се, всеки може да открива в думите ми всякакви видове и типове индикации за еди какво си мислене, но това оставям изцяло на всеки.

Гласувам с удоволствие.
Браво, авторе!

Добре де, само ми кажи, кое е това Щастлива? Щастието е това, което налага власт над другия ли? Че си му се противопоставил защото така искаш и той е приел авторитета ти, защото те обича? Това ли е то щастието на този, който налага авторитета? Ако кажеш, че щастието е твое, защото ти си приел болката от ината на любимия ти човек и заради това казваш Щастие, Да, Бих разбрал, защото зная, че да обичаш е щастие.

Но кажи го, че иначе е ужасно объркващо. Как така ще се инатиш и ще те признаят не заради истинноста ти, а заради каприза ти и това ще е щастие?

Във връзка с коментара тук, админ ми написа писмо: "нарушавате правилата на сайта, още едно предупреждение и сте Вън".
Който каквото и да ми казва, аз вече съм Вън, така че няма как да разговаряте с мен, освен ако не ме търсите на други адреси. Няма да се опитвам да влизам с друг ник, защото този сайт ми стана доста печален с предизлборните си кампании и като знам, че следва още една, направо съм щастлив, че съм вън и няма да бъда свидетел на ползването на добрите идеи на хората за политически агитации.
Вече изкоментирах фотографията, така че не съм капо от пребиваването ми.

Голям негатив има в тази снимка.
Още на секундата привлича и е добро фотографско постижение, хвала на фотографа, моите адмирации. Но суперсъщественото нещо, без което творбата е само регистрация, това е непризнатият, но неизбежен критерий за хуманност.
Ако няма хуманност, няма и творчество. (няма да обяснявам 2600-годишната история на този исторически феномен, потърсете го сами, ако ви интересува).

Но в тази абсолютно характерно издадена мандибула няма и искрица съмнение, че тук става дума за властолюбие, а властолюбието е антихуманизъм.
Жалко за останалите художествени елементи, които са много добре постигнати.
Голям негатив.
Направи ми впечатление, драстично, и затова си позволявам да го коментирам.

С голямо удоволствие изказвам мнението си, че пловдивчани имате неповторим усет към живота и красотата, без който България би била бедна в културата и изкуството.

А за теб, изпълваш ме с точните чувства на облагороден от красотата човек. Жив да си, Басс.
Няма да дефинирам и анализирам. Има чисто красноречиви визии в нашия живот, които са безспорни за всички взети заедно. Това е една от тези визии.

Гласувам за красотата на живота, въплатена в тази творба на този автор.