Тука американците се "самоубиват" групово, хак да им е на многонационалната, универсална и субкултурна нация. Просто имат пропуски и това си е.
Докато в тая дребна държавица тук, едни може и трохите от покривката на супа да правим, но което си го има, просто няма кой да му каже НЕ.

Прекрасен модел. Просветлих фотографията с шадоус и хайлайт. Видях, че обработката ти е нарочна и видях, защо си я приложил. Съгласен съм с подхода ти. Така че и тук гласувам и ти казвам, че според мен си отличен в тази фотография.

Декстър, като ти гледам Доспат-ите, едва ли ще имаш нужда от снимките ми, за да оцениш празнотата на думите ми. Ясно написах, че направих календар с фотографии на фотограф, не с мои снимки, а с фотографии на човек, който е фотограф.

Интересно, само производителите на кремвирши ли са тези, които трябва да оценяват кремвиршите? И още по-интересно - ако производителите на кремвирши ми казват: абе я си дай кремвирша, да те видя аз защо ми критикуваш моите кремвирши, дали точно тогава в магазините ще остане дори и един кремвирш?

Недей да разсъждаваш като кон с капаци, разсъждавай като човек. Това тук не е синагога или талибански бункер и аз влизам и коментирам тук напълно свободно.

Не налагам критикарство, а давам ясно обосновано мнение. Ако това пречи, ще оставим кремвиршите без да даваме мнение за тях и нека производителите (ТИ например) да се чудите, защо, аджеба, в магазините не искат вашите кремвирши, при положение че вашата професионална представа за техните вкусово-хранителни качества е напълно идеална.

Точно обратното бих казъл аз. Ти си прави фотографиите, а остави на мен да си кажа мнението. Ако ме видиш да те притеснявам с глупости, обади ми се.

Със здраве, Декстър.

Използвам полето тук, защото Жужата дава възможност на хората да изкажат градивно мнение и много разчитам това да се вижда и мненията да стават все по-градивни и резултатите от тях да стават все по-ясни.

Моите уважения, Жужата.

Изкарай я навън тая хубава жена (устата й издава простодушност, не е подходяща за портрет с усмивка). Облечи я в червено. Кожен клин и ярко червен дълъг шлейф с воал. Или каквото ти намислиш, че имаш прекрасен усет за облеклото, но без много детайли, да не разконцентрират усещането за форма. Косата й е изкрящо руса. Остави й ръцете свободни, без нищо и я пусни да се разходи по натовареното движение, я на Раковска, я някъде другаде. А ти стой само отстрани, включи на автоматична и направи една шут серия. След това монохромазирай лееекичко в твоята гама средата й, а нея още повече оконтрасти и дай тук да се наслаждаваме.

Излез от студиото, Жужата. И ще стане чудо с теб, пък и с нас. Фен съм ти. Ако имах апарат, да съм ти показал отдавна какво имам предвид. Сега само седя тука и гледам.

На един фотограф вече направих календар за тази година и вече 7 от моите клиенти си го разгръщат в офисите и им е ясно че и в България има фотография и фотографи. Не приказвам празни думи.

Успех, Жужата.

Шумът е от преекспонацията. Преекспонацията е от неверни настройки. Неверните настройки са от неправилна координация. Неправилната координация е от прекомерното вълнение.
Ще трябва да се успокоиш, когато експериментираш.

А след като си експериментирала на живо, на компютъра можеш малко да се постараеш. Очните й ябълки са крещящо бели, бликът на метала по камерата е без всякакви разработки, а зъбите са матово охрави. За замазването и дума няма да отворя, то е въпрос на избор и понякога е много ефектно, в случая 50/50. Но ако искаш да постигнеш резултат от нищото, задължително трябва да имаш концепция за показа и задължително трябва да я изпълниш докрай. Експериментът остава навън, а навътре влиза мисълта за пресъздаване на експеримента.

Иначе (иначе) "прекрасната" фотография, от художествена творба се смалява до една проста регистрация на личното ти възхищение от красотата на младостта. След 24 часа възхищението си заминава, защото възхищението е силно чувство, а никой не издържа на напреженията на силните чувства.

Иска се доста повече, за да стане едно нещо НЕЩО.

Много харесвам фотографиите ти. Наслаждавам им се. Не коментирам и не оценявам, просто ги консумирам естетски. Разпознавам почерка ти сред абсолютно всички наоколо.

Тъкмо затова и като видях тази твоя фотография..., би ми било изключително интересно да видя твои творби и във фотонет, където идейността и естетиката са значително по-задълбочени, отколкото в българските форуми. Поне на мен така ми се струва.
Като твой фен, искам да те открия и там и да те разпозная сред хилядите.

Разбира се това е само едно мое забавно желание и нека то не ти влияе по никакъв начин, защото зная, колко е неприятно, някой да иска от теб да те сравнява с други.

Все едно, че простичко ти казах: "Аз те харесвам, защото за мен си фотограф творец, Жужата!"