Например, с този бронз има поне три-четири чудни препратки, които могат да се направят от режисиран студиен кадър. Например славеят и розата+Дориан грей в едно лице, с малко повече обстановка и не акцент върху голотата, а напълно голо акцентиране върху ситуативността и разказа. Задължително с изкуствен славей и свежа роза.

Друг вариант е малката русалка от Стокхолм на живо в твоето студио - за мен лично най-безинтересния вариант.

Другия вариант е Момчето което свири на свирка и извежда плъховете от селото навън от селото.

И най-абстрактния и интелигентен в моите очи вариант - Малкият принц, по дамски, гол бронз, без суета, следователно и без срам, с характерния синьо-червен шлейф и фон като планета в пространството.

Така, уважаема Жужа е нов модел със стари прийоми или стар модел с нови прийоми. За да не съм нахален с претенциите си и да си откупя мястото за излиянието, ето, поставям ти и от мен един глас.

Находчив ракурс и в миг светът става друг. Прохвърляме се от човешкия свят в пилешкия. Адмирации пълни от мен за тази навременна находчивост.

И тъй като виждам, че като техническо качество (след тази великолепна находчивост) има още много какво да извадиш, ще се радвам да давършиш картината си, защото тя заслужава да бъде довършена и изпипана и ти заслужаваш да получиш оценка за майстворство, а не само за случайно попадение. Това попадение не е случайно, ти си го открил и си го реализирал. Довърши качеството и ни докажи, че си мислил по въпроса докрай и искаш да ни зарадваш много с един прекрасен кадър. Успех.
Имаш жълто и бяло пиле. в моимента те са колебаещи се между монохромна гама и цветна действителност. Избери цвета и ще си в точното попадение.

Още веднъж, успех.
С уважение.

Много хубавии фотографии правиш. Има изключително приятна силна, здрава, мъжка интимност в тях. Интимност, която приобщава, вместо да обсебва.

За първи път ми харесват приглушени тонове, но не пастелни, ярки тонове в тъмна гама. Носят усещането за мисловност и чувственост, за доброта и желание за разбирателство, за грижа за живота и любовта.

Кадрите ти са много приятни като композиция и разположение на хоризонта и кадриране на обекта и акцентите в тях. Прости по хармония, ясни, достъпни и въздействащи. Особено хубав пример за това е "Удин забравен следобед" - кадър с чудесна композиция, хармония, гама, плътност, напълно достатъчна проста обработка и прекрасно заглавие (име).

Избрах тази ти фотография тук, за да ти кажа, колко ми допаднаха фотографиите ти и че смятам този начин на правене на фотография за много хубав.

Виждам фотографиите ти в просторна бяла зала с три помещения, високи не повече от 3м., спотово осветление на 60см под тавана, на рампи навътре в залата, а не по стените горе по ъглите. Да има усещането за урбанистично доверие между осбтановката, хората и фотографиите. Фотграфиите ти с големина от 55х68 (според съотношенията) до 90х120. Без отпечатани рамки в изображението и паспартута. На живо, идеално опънати, може между стъкла, а може и в алуминиеви тесни и тънки рамчици, закрепени на висосината от гърдите до очите, на разстояние от стената, захванати невидимо само отзад, без никакви конци и месини.

Да усетиш ти силата на фотографиите си, публиката да усети близост с твоя интимен и грижове свят и залата да бъде щастлива че е осъществила комуникацията толкова гостоприемно и прилежно.

Успех.
Гласувам.

Виж профила вляво. Какво ти говори изражението на това лице. На мен ми говори: искам да ви ги покажа тия гърди и направо да ви смая, колко са страхотни.
Обаче какво? Иска, а позата й е полунапрегната, мъничко неестествена и играта тук е само на естетика, за което красноречиво говори и естетичния фон, който откроява чудесно красивите форми.

Добре. Но достатъчно ли е това, за да си каже човек, Да, видях нещо наистина много гот.

Нямам нищо против. Силно естетични са много от фотографиите тук. Но да вървим нататък през границите на естетиката. Не е достатъчно на въображението ни да създава емоционални метафори само в рамките на естетиката. Изкуството на фотогравията има много технически компоненти и много творчески компоненти. Естетиката на кадъра е точно последният технически параметър, а не както се смята нашироко, че е Първият творчески. Та дори много хора си мислят, че естетиката е напълно изчерпателното условие за една творба, за да е тя завършена.

Откровено не критикарствам. Аз подържам леко агресивен, предизвикателен тон, но не съм нелогичен и повърхностен. Поддържам този тон, защото той подтиква към творческто. Към втората голяма група от критерии за оценката на една творба, за нейното силно комуникативно въздействие, вълнуващо въздействие.

Няма нужда да се пазим от чувства. Те са ни необходими.

Оценявам красотата на това изображение. Просто го предизвиквам да се развие докрай. Само това са съображенията ми, не че съм велик художник, или фотографски експерт. Един вид - до тук добре, но да видим какво става от тук нататък, където вече нещата се развиват в по-дълбок план.

С уважение към автора и към всички, които четат.