Мой патент е откритието, което 2000 човечеството не успява да направи нито във философията. нито в естетиката, нито в история на изкуството. Аз знам отлично, че откритието ми е гениеално, но така или иначе то си минава тук, ето точно тук като една средностатистична ригулярна фраза. Но на мен изобщо не ми пука от тая работа, защото не съм американец, да правя бизнес от една дума. Направете бизнеса вие. А ето и моето открите (моя патент): ЧАРЪТ СЕ СЪДЪРЖА ВЪВ ВЕЖДИТЕ.
Която си скубе веждите си скубе чара.
Не че жените трябва да са брадати, а мъжете космати, но от всички чаровни ситуации, веждите са единстваните, които създават тези неудържими ситуации.

Тази жена е чаровна и поради тази причина този портрет е хубав. Гласувам. Не заради нещо друго, а заради това, че фотографът не се е направил на фотограф, а се е представил като човек - развълнуван, честен, естествен.

Представи си зад нея да има една антена на МТел и София разстлана на длан. Някакъв парапет на някакъв балкон, където тя е облегната в тотално същата поза и пак те гледа точно така, а небето, каквото си е на момента, може с облаци, може и без, а може и без небе, ако се виждат само квартали

Кварталите остават обезцветени от далечния фокус, а тя остава осветена и от дифузното осветление на деня, още по цветиста, розово жива, а не бомбонено розова. Пред погледа ти светва и вместо да ти се иска да имаш жената, ти се приисква да имаш фотографията.

Това ми е мисълта. Да не продаваш обекта и субекта, а да продаваш продукта ;)

Това човек иска да го открадне, а другото човек иска да го купи.
Ясно е, че си избрала ударите вместо оборота. Но просто се вижда че си потентна като за оборот, вместо за удари. Не трябва да девалвираш сама, трябва конкуренцията да те девалвира, за да се развиваш.

Може би следващия календар ще го направя с твои фотографии, но ти разбира се ще ми искаш за тях колкото за рекламната кампания на БТК или Кока Кола, нещо, което в никакъв случай не мога да ти дам, но мога да ти дам град Варна като пазар на твоите фотографии.

Аз и вече го правя още в този момент, само докато го пиша това.

Хелмут Нютън точно на тва се ядосвал и затова фотографиите му са страхотно характерни. Жените там са разперени целите и каквото има да се вижда се вижда ясно и отчетливо.

Загадъчността и прикриването е куртоазия. ясно е, че тази жена е гола и това че си е покрила гърдите изобщо не я прави по-малко гола отколкото е. Ако само това и дава самочувствието да гледа хората в очите, значи много и липсва като личност, индивид.

Картината така стой като недонаправена, целта остава малка и неясна, играе си с възбудата, а не с чувствата, въображението и ума.

Иначе всичко си е наред 100% и едва ли някой ще има възражения, че това е една прекрасна картина. Но вместо да е основателно голяма фототворба, тя е неоснователно малка фотореализация.

Надявам се да се усеща креативния ми тон.

Много, много, много плах опит за излизане от предпазния окоп на студиото. Но веднага прави впечатление. Значи рутината си остава и дава изщество, но свободата се добавя и дава живот.

Докато не напуснеш убежището, не можеш да се разгърнеш. Казвам го по принцип, не го фиксирам, Жужа. Просто отбелязвам. Има лодки, катери, скутери, огромни контейнеровози. На контейнеровоза му трябва целия океан, защото има водоизместимост за едно пристанище. На лодките и катерите нищо не им трябва. И в един леген вода ще се чувстват еднакво добре колкото и в тихия залив. Но на скутера му трябва сободно пространство, защото само за секунди изминава дължината на контейнеровоза и глисира върху вълните докато се строши и го ремонтират основно, за да хвърчи отново безразсъдно по вълните и да ги създава.

Свободно пространство - това е тайната на френската кухня ;)

Жужата през около 3 месеца стига до момента, в който чувства прекалено творческо натоварване и че хората искат прекалено много от нея и тя ни пуска по една сладка еротична целувчица или позичка, за да ни каже "Ало, хищници, аз съм просто една крехка жена и нищо женско не ми е чуждо. Оставете ме малко на спокойствие, и аз имам нужда от почивка". Това е една от тези фотографии, има и други.

Аз, обаче съм от онези "хищници", които освен че търсят само истинския вкус, го търсят и ненаситно и заради това на тези задявки не вярвам, а само казвам: Да, Жужа, почини си, вземи си дъх и давай да бягаме пак из саваната, защото това е нашият живот. Творчество до смърт.

С уважение, Жужата :).