Коментирам, защото съм впечатлен. Не защото съм критичен.

Зеленото в цветовия баланс отнема от розовината, която е естествена за такова гладко бебешко лице, поставя сянка на половината страна от лицето и то тази половина, която е на преден план.
Сянката има психологическия ефект на загадъчност, отдалечаване от зрителя. Ако това е творческата ти цел, значи си я постигнал. Но ако си решил да доведеш това страшно сладурско личице до душите ни, то да ни разчувства и да ни направи близки, значи си действал точно обратно на творческата си презумция.

В предната сянка трябва да останат само топли тонове, за да ни се иска да погалим това гладичко личице, да се разчувстваме и да омекнем пред естествената и неудържима привлекателност на мъничкия чист, ненакърним живот.

Фотогравията ти, за мен, е превъзходна. Просто много мъничко й остава.
Не гласувам, само защото принципно давам преднина на авангардните неща в изкуството, които принципно водят изкуството напред, а класическите неща само ги гледам с естетическа наслада, т.е. за удоволствие. Тази фотография ми донесе удоволствие.

Успехи.

Благодаря!
Голямо удоволствие е за мен да доставям радост и да предизвиквам положителни емоции у хората. Радвам се да бъда от полза в спокойните часове на всеки, който има нужда от спокойствие.

За мен, който зная, че господ съществува само в съзнанието на хората и никъде другаде във вселената, приветливото бебе е единственият господ, който не проявява ревност от честолюбие. Детето ревнува по интуиция, от невъзможността да съществува самостоятелно. И точно този господ е способен да вдъхне вяра и надежда в живота, а не вяра и надежда в господ.

Харесва ми съпоставката между малкото и голямото, детайла и монолита, твърдото и течното, статиката и динамиката. Харесва ми всичко, което доказва обективното и обосновано съществуване на живота на материята. От който ние - всички човеци сме една много противоречива и интересна част.
Без изобщо да пропускаме, че ние сме една сто милиардна милиардна част от цялото многообразие на екзистенцията в целия необозримо-обозрим космос.

Две неща: основата на компилацията е една фотография на склон с небе и море, заснети от самолет. Морето изглежда в случая като лед, защото от този ракурс е напълно гладко, а гамата на самата снимка е привечер, аз не съм я променял.
Другият елемент, който произлезе от монтажа ми, защото реших, че слон е много подходящ за поза върху лед, особено с огнена сянка, която би могла да разтопи всеки миг леда и да го провали в бездната, е давността на слонската памет. Поставих горе, вдясно "укротител" на слона, а от целия афро-азиатски елемент произлезе и препратката към примАта (долу-ляво). Така картината се отнесе към времето на човешкия север, началото на сътворението на човека, т.е. началният сезон на годината зимата, която при европейската култура започва с месец януари.

Това е всичко.