Не изпращам 2009, а 2008-ма. (все мисля по две неща едновременно)
Вече я изпратих.
Посрещам Новата 2009-та с убедеността, че България ще се прости с абсурда съвсем скоро.

Не може да има прогрес в държава, която няма алтернатива. Не може и да има живот в такава държава.
Затова абсурдът е напълно излишен и колкото и да е настоятелен, той по-необходим няма да стане, а безполезните неща - в канала.

Да използвам, да си пожелаем една ведра и ясна Нова година!
Вярно, че снимката е доста пожълтяла и тъжна, но за да не пожълтяваме и ние и да не ставаме носталгични, сантиментални и тъжни (абсурдни), не е лошо да имаме памет и то не хилядогодишна, ами памет за събития, чиито свидетели сме ние самите, живи и все още здрави.

Трогателна гледка. Човек наистина усеща, колко е хубаво да си верен някому. Дори по-хубаво, отколкото някой да ти е верен. Не случайно нашите братя кучетата се славят с по-голяма интелигентност от нас хората.

Кучетата знаят какво. Почти като Каменица, но не съвсем.

Гласувам за подходящо подбрания момент (по семейните празници) и подходящо подбрания формат (широк кадър) и за фините сенки върху "живия" сняг.

Харесва ми драматизма, който "вкарваш" във фотографиите си и широкия план. Още е доста контрастно всичко в кадрите ти, но без контраст няма драматизъм. Драматизмът е разгръщане на колоритовия и композиционен диапазон в широка, хоризонтална линия - линията, която отговаря на видимия спектър и на чуваемия спектър.

Със сигурност ще намериш точния тон в твоите творби, които от силно драматични, да станат изразителни и тогава докосванията ти от силно впечатляващи ще бъдат направо обладаващи.

Адмирирам и гласувам за това ясно различимо (значи има ясно лице) творчество.
Успехи, много и весели празници!

Само като си представя, как са се хилили в студиото ти от удоволствие, че ще бъдат коледна картичка и аз се усмихвам с удоволствие.

Дано намалялата до 5 милиона жители България, се сафиряса, че българските женски дупета носят в себе си тоталната потенция за износване на прекрасни бебета, както и радостта от тяхното създаване. И освен чувство към хуманизма, да изработи и усет към живота през 2009-та.

Много живот даваш, Кубе.
На теб и на многото ти фенове и посетители, Весела Коледа!

Тогава се случи един (в точния смисъл на думата) Всенароден митинг, 8 дни след като Тодор живков бе свален от власт (независимо, че това беше вътрешно партиен преврат).

Когато разбрах, че ще има този митинг, оставих абсолятно всякакви лични задачи, свих едно одеало, пъхнах в него фотоапарата Екзакта с 6 целулоидни ленти Орво 100 АСА, купих си билет за влака и отпътувах към София без миг колебание. Исках да се включа органически в свободата на хората от нашата мила и скъпа Родина България.

Имаше толкова хора, колкото е ясно от снимките. Не площадът, а пространството около Александър Невски беше (видно е) претъпкано с хора като мен, петимни да видят родината си свободна. Милиционерите бяха скромни, тихи като мушици, услужливи и между другото и ведри. И на тях им харесваше (нали всички живеем заедно).


Изказаха се много хора, има ги в един сайт на една радиожурналистка, ако ви е интересно, ще намеря сайта и ще пусна линка тук. Едно момиче ми беше подарила една малка и спретната стихосбирка на Луи Арагон, който е комунистически поет, но е Френски комунистически поет, което прави комунизма напълно различен от представите ни за комунистическа политика. Цялото движение Футуризам в световната поезия произлиза от Маяковски и Есенин, а нашият великолепен поет Гео Милев има такива поеми, които загряват мозъка и сърцето синьо.

Тази стихосбирка на Луи Арагон ми послужи за тефтер, в който вписвах бележките си от митинга и другото беше прекрасния ми Екзакта (един от най-великите фотоапарати от целулоидната фотоепоха). Но превъзходното за мен е мигът, който запечатах в сърцето ми докато е живо, че хората изпитват вопиюща необходимост да са свободни и това не означава да си правя, каквото си искам.

Ето ги там, на тези пожълтели кадри, нарочно ги направих мънички, защото са стари и няма нужда да се месят в живота на тези, които тогава бяхте деца и бебета.

Всеки има исконното право на живот и реализация и аз няма да нахалствам от моите 50 години, да се пъча пред вас, младите хора на България.
Но да знаете, че свободата е безукорно доказана с толкова много смърти, но адски по-важното, с толкова ужасно много животи, че е немислимо да изпитваме съмнения, за какво служи тя. Свободата не служи за нищо, тя е опората на човешкия живот.