(25) Ana:
Хуля, означава Омерзявам, придавам Нищожност, Мерзост, безчестие на нещо или някого, което, който има достойнство, достойнства, чест, величие.

Да речем, че някой хули Недялко Йорданов. Кое от него принизява, Величието ли, Достойнството ли, Достойнствата ли, Честта ли?
Че кой поет притежава някое от тези качества? Лорка се е разплакал като са го извели да го разстрелват, защото не е герой, а е поет и вероятно никой няма да постави името Лорка след името Йорданов.


Струва ми се, че употребяваш една дума, за която не си сигурна, какво точно означава.

Хайде да не се превземаме, ами да говорим от нивото, на което сме. Аз вече съм.

(21) kia:
Недялко Йорданов не е детски поет. Той е детински поет. Един безметежен връстник на тоталитарното минало на байганьовската ни родина. В неговата поезия има точно тази куртоазна, любезна усмивка, която фотоапаратурата на хроникьора акуджи е успяла да фокусира въпреки липсата на концепция на автора.

С тази куртоазност, няма власт, която да не може да наложи своята авторитарност и противостоене срещу свободния дух, защото куртоазията е една неограничена търпимост към нетърпимите обстоятелства.

Номенклатура означава списък от имена на учасващи в даден ордер стоки, услуги, машинни детайли, държавни служители.
По поетичност Недялко Йорданов е държавен служител, а по номенклатурата на държанвните служители е поет.
В моите представи, за да съм в унисон със смисъла ти.

Браво, акуджи. Тази ти постъпка може да ме накара да повярвам, че ти не си симпатизант на номенклатурния авторитарен режим в България, който нямаше край от Тодор Живков насам.
Но аз няма да проявя толкова простодушна наивност, че да ти повярвам. Може би дори ти самият не знаеш, че си номенклатурен човек и затова смяташ, че е нелепо да се криеш.
Нелепо е да се криеш при всички условия в живота си, но също така нелепо е да смяташ, че не е повод за притеснение да си номенклатурен, авторитарен индивид-човек.
Не, акуджи, това е повод за голямо притеснение, защото номенклатурността е бездушие, ретроградност и егоцентризъм, а авторитарността е алчност за власт, а властолюбието е буферната зона на импотентността, а импотентността е единственият неоспорим повод за притеснение.

Акуджи, импотентността се лекува. Но да е ясно, че лекарствата за нея са само в сферата на човечността и честността към себе си.

Аз ти благодаря за честността към теб самия, че върна предишния ми коментар, след като беше изтрит по погрешка.

Това със сигурност е портрет. Със сигурност е добър портрет и е идеален политически портрет.

Авторе, ако искаш да кажеш, че този човек те отвращава, направИ му една политическа фотокарикатура. ИзобразИ го като отвратилна личност. Защо му правиш портрет и то хубав?

Или кажИ едното или кажИ другото.
Не се обърквай, не се представяй като незнаещ как да постъпи човек.

Аз подминавам този портрет на тази опропастена политическа персона с неприязън и откровено отвращение, защото той изобразява човеконенавистно егоцентрично чувство и не ти си този, който успява да ни покаже отявлената човеконенавистна примитивния индивид, а самата разпознаваема персона е символ на това. Докато ти, Авторе, си се притеснил да изкажеш чувствата си по красноречив метод.

"Харесва ми..."
Отвратително отношение на отвратително настроени "колеги".
Как така ще ти "харесва" едно нещо, което е изключително и има изключителни качества? Какво значи датихаресва?: разбираш ли го, допада ли ти, че ти е близко на възприятията и чувствата, навява ти носталгия и сантимент ли, какво е това "Харесва ми"? То от километри е ясно, че това не ти харесва, ами те изумява, стагнира, минимум те Впечатлява с изключителните си фотографски качества.

Защо сте толкова нечестни, че чак ставате и безчестни, хора? На боклука казвате "възхитително", а на изключителното "харесва ми". Ами като те възхищава боклукът, откъде ще ти дойде харесването, човече? Ти нямаш преценка и критерии, а имаш "харесване". Да ви почина на изгърбените представи за комуникация.


Прекрасно чувство за хармония, колорит и композиция. Прекрасен усет з акомуникативните способности на материята. Превъзходен хуманизъм и възхвала на простотата на живота.
Хвала на прекрасния кадър, направен от освободен от предразсъдъци фотограф.

Гласувам с удоволствие и съпричастие към общите житейски принципи на великолепното изкуство.

(9) ttamjt:
Изведнъж си представих автора,преминаващ през няколко страни, през няколко епохи:...
- викторианска Англия - където пуристите му отсичат всички възможни израстъци поради неспазване каноните на пуристката естетика
- квакерска Америка, (независимо от отсеченото, рудиментарните органи работят още по-сръчно от живи) където го отлъчват от църквата и му забраняват да се храни, докато не престане да се чувства потентен и не стане достоен член на квакерската общност
- киркегорова Дания, където по кръчмите му се смеят, че е още влюбен като юноша
- мароканска Африка, където екстазито е хапче за сън
- но следите на автора се губят на Арабския полуостров, където хората имат отношение към козите (и то топло човешки), но нямат отношение към жените.

В един хомосексуален, умерено идеален свят, двуполовата любов наистина е въпрос на лична преценка.
И като се има предвид, че поглъщането на таблетката започва откъм самата таблетка, без съмнение идва по-хард, отколкото го изисква доброто възпитание.

(3) pavlina_vd:
Ръбовете от дължината на ръкава стигат точно до мястото, където човек с провесени ръкави крие оръжието си.
Точно като криминален.
Има и сянка, която излиза отдолу, без да има какво да направи тази сянка.

Когато гледаш картина, трябва първо да повярваш на автора, че знае много добре, какво ти показва. И после да повярваш на себе си, че знаеш много добре, какво виждаш.

Между другото, точно това е основният закон на възприемане на изкуството.
Ако не го ползваш, никога няма да се докоснеш до изкуството и винаги ще си мислиш, че изкуството е само алегория на масовата култура и че културата е алегория на битието, а битието е алегория на съществуването. Което е вярно, но в никакъв случай не е достатъчно, за да живеем човешки.


Моля да се вземе предвид само контеста на изказването ми, който ползва тази творба и този коментар, за да каже по някакъв друг начин, защо изкуството е по-необходимо от кефа и че то съществува ето тук, наяве, без уговорки и без излишна куртоазия.

Подкрепям Летиция с един глас и с удоволствие.

Отдавна харесвам разпилените ти мисли в концентрираните ти резултати.

Защо мисля така? -
защото, за да стигнеш до този резултат е необходимо да огледаш обекта си от всички страни, да разбереш неговото представяне, най-хармоничната му насока, където той (обектът) да бъде напълно уникален, следователно неповторим и фотографията също да бъде уникална.

После е необходимо да го изучиш, да го премислиш, да настроиш себе си, да настроиш него, да оставиш риска да витае наоколо като духът на Тил Уленшпигел и Вилхем Завоевателя, взети заедно и да хванеш инструмента за фотогрофски отстрел и да отстреляш всичките десятки, които си отренирал за първенството.

След това да се прибереш спокойно с резултатите и да избереш този, с които ще кажеш това, което ти е необходимо да кажеш.

Затова пиша разпилени мисли в концентрирани резултати.

На 50% от твоите фотографии, си сричам наум същите заглавия, които после поглеждам, че ти вече си поставил.
Аз на това му казвам Постигане.
Радвам се, че постигаш. Това е нищо друго освен кентавра.
С удоволствие глсувам.

(31) Askeer: Прав си, Аскеер, снимката не е жанр от фотографията и следователно е част от забавлението и документацията. В този смисъл, тази снимка не е фотогрофски репортаж, а документ за разновидностите на забавленията. Едни се забавляват да правят фотография, а други се забавляват да правят политика от фотографията - ""Министърът говори..."".

Ти сам си си казъл хайл с никнейма си. Аз не се кръщавам с имена на държавни награди за артистизъм.

Ако може да си спомня на глас, репортажът е характерен с Динамика. А тази снимка е характерна със Застиналост. Защото в изображенията на нейните "герои" има поза (разбираемо е от повода на снимката) и поради това не показва нищо, освен застинали в гримаси физиономии. Но не е и групов портрет, защото не пресъздава и характери, поради същата причина - на позата. Един заснет кадър, без никакви симптоми на фотография, без жанр, без стил, без концепция, без фотографско качество.

Непременно ли трябва да съм професионално критичен към неспособността на "автора" (в кавички, защото тук авторът е само фотоапаратът и ако беше камера на кръстовище щеше да се справи не по-зле, апропо и репортажно), за да е ясно, какво казвам още от първия път.

Ако си толкова безкомпромисен към себе си, пожали поне другите, които не могат да са толкова безкомпромисни.

(21) Ninski:
Нямам съмнения, че имаш образование (в смисъла на смисъла, а не на думата) и че за него си ползвала по-скъпи книжки от 9 лева и 20 стотинки. Убеден съм, че библиотеката ти е пълна с изчетена надлежно от теб литература и това крещи от всяко твое пестеливо, но красноречиво изказване.

Между другото, ако някой не е обърнал внимание случайно, аз писах по повод на тази публикувана снимка (това считам, че е точната дума) в най-забавния и известен български сайт за ФОТОГРАФИЯ (ако не бъркам понятието, че всичко е под съмнение). А ти коментираш не фотографията и снимката, а правиш нещастен опит да коментираш мен, който нито съм фотография, нито снимка и следователно нямаш повод за коментар. Видях ти и профила. Отговаря на коментарите ти почти напълно с изключение на това, че в снимките си с няколко процента по-честна пред себе си отколкото в коментарите. Правя извод, че мълчанието ти е по-ценно от изказванията ти, а това все пак е свързано не дотолкова с "образованието", отколкото с образоването, на което и наблегнах по-преди.