мама му стара: красиви и хубави и мили са, но не са млади.
Това ни е неприятната българска орисия - бедност и спестовност - пестим се отвсякъде, че да доживеем до достойна смърт.
Сигурен съм, че звуча ужасно, но точно това си мисля.

Колко сме нелепи в пестеливия си животец, от това правителство, на онази лизоблизка пасмина, от тази гадост, на онази абсурдна причудливост и животът си минава ден след ден, час след час. Умираме млади и живеем стари, докато умрем дърти и абсолютно никому ненужни и безполезни още приживе.


Тези "младо"женци са прекрасни и бих искал да съм приятел с тях,но тъкмо това показва, колко ни е скапан животът.

Колкото и да съм отвратителен: Искрени пожелания за щастие, което личи и по откритите погледи, и много любов, грижи, безгрижност и веселие.

Фотографията ми харесва. Иначе не би предизвикала толкова затрогващи и противоречиви чувства у мен.

Адмирации към фотографа и фотографията, жизнеността и жизнерадостта са неоспорими качества, обожавам ги.

прекрасни фотографии напоследък.

Аз ще съм единственият дръндьо, който ще каже ясно и разбрано: Като погледна фотографиите, първо търся изящно голо, женско тяло, после изключително чувствен пейзаж, после от сорта фотографии (тип майсторска, пример Жужата и др.), после търся интересни и нестандартни, после социални и накрая натюрморт спортът е винаги помежду всякакви търсения, той е динамичен интерес).


Тази фотография ми измества приоритетите на търсенето, защото е прекрасна художествена творба, а не просто художественичка творбичкичка.

Моите искрени адмирации. Веднага гласувам.

Много ми харесва изказа ти.
Ходиш напред-назад и можеш да не покажеш нищо, но когато намериш точния кадър, го отразяваш.
Браво.
Няма нищо скрито, нищо порочно, нищо цинично и вулгарно, но има фантазия, въображение, страст и любов, талантът да откриеш, талантът да разкриеш (покажеш).

Обожавам този подход на творчество - едновременно напълно естествен, но изискващ от нас цялата ни интелигентост, цялата ни ерудиция и пълнотата на чувствата ни.

Поздравявам с удоволствие един "брат" по отношение към живота и изкуството.
Да ти е лек животът!

нееее, тука вече си длъжен да приложиш друг подход.
Емоциите не се Превеждат чрез уголемяване. Емоциите се превеждат чрез прилагане на нова гледна точка.

За да макроризираш, си "длъжен" да ПРецизираш обекта, плана, фона, гамата, постановката.
Тук всяка гънка има собствена стойност и се различава от предната ти трактовка, където бекта се възприема като единно цяло. Тук самият обект представлява картина и неговите отделни детайли правят и преден план и фон и атмосфера.

Линията на "фереджето" "не може" да остане толкова "неглиже". В макро, тя ще трябва да е изпипана до съвършенство, защото самата й форма носи емоционален, психологически, графичено-геометричен смисъл, на фона на който ръката става носител на придаването на смисъла, а очите остават като "заключени" от него.

Трактовката е коренно разлечна и механичното увеличение не води до резултат.

Надявам се да си снизходителен към моята досадна персона и към твоя творчески професионализъм и без да станеш "зъл" да станеш мъничко повечко амбициозен.

Отново ти пожелавам с открито сърце, Успехи!

Неубедително, мон ами.
Когато вкараш ефект, просто си длъжен да го докажеш докрай. Иначе си остава това, което си е в действителност - дефект.

Обикновено ефектите проправят и преправят, докато корекциите поправят и правят.

Така че функциите на хубавото и посредственото са в съвсем различни мисловни сфери.
Виждам, че моделът ти, е прекрасен, виждам, че се съмняваш в това. Виждам, че искаш да изразиш едновременно и възхищението и привързаността си и съмнението и честолюбието си. НО - ОК, щом ще казваш 4 неща наведнъж, Кажи ги, приятелю. Ясно, конкретно, точно и чисто. Просто си дай всичкото от себе си и от снимката направИ фотография, а от фотографията - ТВОРБА.

Щом си чувствен, значи ще стане. Успехи!