майсторът на втрещяващия поглед. Ако живееше в Китай преди 20 хиляди години, дзен коаните щяха да те преразказват с това име.

Ето един коан:
Веднъж учителят Майсторът На Втрещяващия Поглед срещнал млада калугерка от манастира Бъди Ми Верен, който по това време бил само на 750 години в подгорието на Филипопол. Тя се извърнала да го види, как я подминава без да я погледне, а МНВП извадил камерата си и я заснел.
- Защо правиш това - запитала калугерката.
- За да те запомня - отвърнал учителят.
- А не можеш ли да ме запомниш като ме запомниш - озадачено запитала калугерката.
- Аз точно това и правя - усмихнато отвърнал Майсторът На Втрещяващия Поглед.


Надявам се да ти е смешно. С удоволствие.

Трябва да ти е ясно, че баскитарата, дори и за тези, които няма да я разпознаят, носи емоцията на второстепенност. Не можеш да използваш баскитарата просто като китара. Тя има неудовлетворено минорно, малоценно звучене.

Не ми се струва в тази фитиграфия да си предвидил тези специфични качества на китарата с 4 дебели струни (та дори и да е шестострунна баскитара).
Затова го казвам. Без да правя критикарски "забележки".

Разгеле. Това вече е една съвременна фотография - стилно издържана, завършена концептуално и технически. Не е много вълнуваща, което е функция на сюжета, но това не означава, че няма завършени художествени качества.
Всъщност, тъкмо от това ниво нататък започва съвременната фотография, останалото е само сурогат и полуфабрикат.

Харесва ми гамата, изборът на рисувателния ефект, пределната яснота на композицията, изборът на обекти и акценти.

Гласувам.

Този стуко ефект е излишен на открито. Природата не понася загадъчност. Ако я деструктивираш, това не може да бъде достойнство, защото скриваш откритото. Студиото, което е закрита постановка понася всякакви прикриващи ефекти, защото понякога служи само за концентрация на светлините върху и зад обекта. Но природата притежава всички възможности и там скриването е всъщност отнемане на възможности. Каквато впрочем е и разликата между Ч/Б, монохромната фотография и Полихромната, цветната фотография.

Разбира се, това е лично мнение, без претенции за изчерпателност и компетентност.

(20) mano: Нямам по-добри работи, иначе аз щях да съм важния в случая.
Черно-бялата фотография и монохромната фотогравия са конкретно за хора, които обръщат внимание на дълбокомислието и прецизността.
Много пъти съм се обосновавал, че тези две неща не ме вълнуват и че от тях има повече, което да доближи фотографията до силно въздействащо изкуство.

Пределно ясно е от профила на Цвети, че там е обърнато основно внимание на привлекатилността на момичета, самата Цвети е също привлекателна. Тя не крие нито едното нито другото.
Аз не писах, че някой е гей, а писах, че подходът към изграждане на творбата е гейски, т.е. по-типичен за хората с хомосексуални чувства.
Аз не виждам да съм се изказал необосновано или просташки, че да се обръща внимание точно на незначителното, а що се отнася до гамата, която предложих, да остава встрони от темата.

Освен това написах ясно, че съзнанието ми е такова, че под потентна творба непреминно ще сложа мнение. Това правя от мисълта за съпричастност с творчеството и твореца, които имат нужда от всякакви мнения.

Освен всичко, в мненията има опция триене и ако авторката пожелае, може да ме игнорира за секунда.

Нямам намерение да споря с хора, които се пестят. Аз не се пестя.