(22) akuji:
Акуджи, моля без мъгла и критики да кажеш само, какво общо с фотография и забавление има тази твоя снимка, със заглавие: "Говори министърът..."?
Та ти дори не му пишеш името на човека, който освен всичката му сегашна неволя е и актьор по професия, а вероятно и по призвание. Къде му остави името и къде си остави ти творческото, фотографско въображение?
Обясни с думи прости, след като моите тъй и тъй са ти сложни.

(19) Ninski:
Грешно го прочете.

Не казах, че се придвижвате напред, а че дори фотографията не е в състояние да ви придвижи напред.

Кичът отдавна е стил в изкуството. Да бягате от кича, означава да бягате от стила и от изкуството.

В момента по РЕПовете продават история на изкуството по 10,00 лева едната книжка и 100 неща за България, които трябва да знаем, по 9,20 лева едната книжка. Образовай се. И в двете направления куцаш.


Гледам и световните фотофоруми, без граници на езиково общуване и стилова разновидност. Едно нещо не мога да открия в тях, което крещи от българските форуми повече от кой да е кич. Във форумите по света няма и минимална доза творческа нечестност. А тук дозата творческа честност действително е минималистична и тя не е на твоя страна.

(15) TearDrop:
Какви емоции ти донесе? присра ли ти се?
Двама средно млади, послушни, угоени актьори, позират, че слушат един средно дърт, послушен, угоен актьор, който позира, че се изказва.

Кое е покъртителното в тази мъртва сцена, освен отвращението от липсата на какво да е изкуство?

Защо се превземате тука и вие, въодушевените, като никой не ви следи да ви отбелязва червени точки и сте толкова на куйрука на социалната математика, че никаква фотография не е в състояние да ви предвижи напред?

Поне едно парче виртуално пространство (така и така наречено "За свежи картини" (тази е тотално мъртва)) оставете за нещо действително свежо. Няма нужда да се доказва, че бездарието е порок, то е пределно ясно.

Сянка в небето няма по простата причина, че небето не представлява нищо, освен един ужасно много разреден газ.

Съвет - сенките за обем, не ги прави от Дроп шадоу, а от Инър шадоу, навътре в обекта, но ги намаляй много по интензитет, разсейвай ги доста от сайз и дистънс и ги премервай така, че да зъкръгляг отрюзаното изображение, тогава ще постигнеш желания ефект.

Нарочно си я приближих откъм главата и видях, че косъмчетата в косата й са изтрити с намалена и разсеяна гума, точно както постъпвам и аз, когато не ми се играе с прецизност.

Жената е хубава, не е искуствена отникъде, тялото й е младо, натурално, приветливо, жизнено, тя е много симпатична, радостна, ти си влюбен в живота, жената и любовта, имаш идея и я пресъздаваш.
Хубав кадър. Гласувам.

(въпреки че гамата на живота и любовта е жълтозелена, може да има малко виолет в тази фоторафия и ще бъди малко по-завършена като фотографска творба, освен като фотогрофски, много добър опит).

С уважение!

Гледам Избрани, виждам един класически акт в цветен висок ключ, феминистична сепия с пепел от рози и сив виолет.
Казвам си: Браво, младоците взеха да се учат да правят първите си актове като хората.
Аха да отваря, гледам - то Жужата, все същата, непроменена, ненапреднала ни на йота напред.

Няма те дълго и пак нямаш идея да се промениш, да се развиеш. Единствено модела е сменен. И както винаги, когато една жена е настроена мъжки към жените, тя никога не обръща внимание на краката, които всъщност са най-важни за изяществото. Главата изящество не прави, защото тя не ходи, а мисли. Главата придава дух, а тук няма нито изящество, нито дух и мрежестата материя говори за неизживени порнографски наклонности, ако смея да отбележа.

Та кликнах тъмбнейла (надгробната снимка - на български) и си казвам мнението, ниезказвано от 3 пъти повече време, отколкото ти не се беше появявала.

Но ми е ужасно трудно да преживея, че България толкова се връща назад, та чак творчеството отстъпва пред еснафизма и създава крехки еротични подобия на хардпорномисълта.

Ти разбира се си мъдра и ще ми простиш безпардонния тон, който прекрасно знаеш, че е изключително градивен и копнеж да те види развита като съвършен творец. Копнеж. Копнеж. Жените не знаят, че копнежът има край.

Това са високи хребети, над 4000 метра. Там, където понастоящем е пясъка със "златната кокошка", в оригинала беше една много висока мъгла, на границата с облаци, но всъщност облаците са по-горе. Поради тази причина, земята не се вижда, а мъглата беше като пушек, езеро, пясък (вижда се по хоризонта), точто с цвета на пясъка от фотографията с момичето.

Първоначално поставих на преден план един фотограф, който снима на втори план една лекоатлетка на бягане с препятствия, току-що прескачаща най-предния хребет и заради това го кръстих "Хребети". Но когато продължих работа и сложих совалката Атлантис да разделя иначе плоската скална картина, по-"точно" ми се стори да поставя тази "звучна" жена със сламена шапка и слъчево цвете. Приятно якото й дупе е точно един закръглен, червен хребет сред зъберите на планините.

И тогава нямаше как да не поставя лебедът, който я ухажва неистово в тази мъглива, планинска пустош. Самотен красавец, млад, но вече готов за последната си песен. Защото за мъжът няма по-важен миг от този, да спечели жената, която обича - тогава той е готов да отдаде живота си и някои жени се възползват умело ;) . Оставих дима на совалката като криле на феникс - един американски феникс с фалшиво пълно изгаряне, противовес на лебеда.

И така жената с издайнически лъсналото чело и изрусената коса (напълно ми е симпатична, не я иронизирам, просто допълвам картината) остана арбитър между двамата си ухажори, там горе, във висините, като някаква Темида, която вместо да държи за халката една везна с две блюда, е хванала с две ръце и е заръфала игриво само едно единствено блюдо - захарно сочната, лятна диня, от която на финала остава само една хлъзгава кора.
Затова поставих блясъци (не се виждат) на пръстена и на зъба, с който захапва динята и на очилата, за да се види, че са с тъмни стъкла.

Мисля, че цялата комбинация е игрива и отговаря на живота, в неговата всекидневна пърхаща пъстрота, колкото интимен, толкова и универсален с интимността си.